Определение № 21 от 12.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3703/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Министерство на правосъдието на Република България срещу определение №2689 от 05.10.2015 г. по ч.гр.д.№3255/2015 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на Министерство на правосъдието на Република България срещу разпореждане №27026 от 23.06.2015 г. по гр.д.№12858/2012 г. на СГС, ГО, 3 с-в, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск и за присъждане на разноски. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението, като се иска отмяната му. Ответникът по жалбата – [фирма] заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима поради необжалваемост на атакуваното разпореждане – законът не е предвидил такава възможност, а и правните последици от постановяването му не препятстват извършването на процесуални действия по изясняване на спора от фактическа и правна страна. Посочил е, че изложените от въззивния съд мотиви в предходно определение, относно недопустимостта на иска, не създават задължение за първоинстанционния съд да прекрати производството, а на инстанционен контрол подлежи само разпореждането за връщане на исковата молба, като в случай, че бъде постановено решение по недопустим иск, то ще подлежи на обезсилване. Въззивното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК на инстанционен контрол подлежат само определенията, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани. В този смисъл и тъй като разпореждането, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за прекратяване на производството поради недопустимост на иска, не е преграждащо, а законът не е предвид възможност за обжалване на това разпореждане, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение