Решение № 14106 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3638/2014 г.

Решение № 14106 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3638/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Емил Любомиров Илчев, подадена от процесуалния му представител адв. Узунова срещу решение № 91/20.01.2014 г., постановено по адм. дело № 612/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против оспорени разпоредби от Наредбата за опазването на общинската собственост и обществения ред на територията на община Благоевград. Счита решението за неправилно и необосновано, несъдържащо мотиви обосноваващи крайния съдебен акт, поради което се иска отмяната му. Ответникът - Общински съвет Благоевград, редовно призован не се представлява по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд се е развило по жалбата на Емил Илчев против разпоредбите на чл. 1, ал. 2, чл. 2, т. 1-8, чл. 5, т. 1, т. 2 и т. 5, чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 12, чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16, чл. 17, ал. 1, т. 1-5, ал. 2, ал. 3, чл. 18, ал. 1, чл. 19, ал. 4, чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 24, чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 4, чл. 32, ал. 1, ал. 4, чл. 33, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, ведно с всички глоби посочени поотделно в тях, от Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред на територията на община Благоевград /Наредбата/, съдържаща искане за прогласяване на нищожността им. За установяване на фактическата обстановка по делото са представени решенията на Общински съвет Благоевград и преписките към тях, с които е приет през 2001 г. и изменяван в последствие подзаконовия нормативен акт. Съдът е приел, че жалбата е допустима при наличие на правен интерес предвид разпоредбите на чл. 159, чл. 186 и чл. 187 от АПК, но неоснователна, тъй като оспорените разпоредби са приети от компетентен орган, Общински съвет Благоевград, като упражняващ правата на собственост на имотите - публична общинска собственост, неоснователни са възраженията за нарушаване на административнопроизводствените правила по приемане и изменение на подзаконовия нормативен акт, както и че оспорените разпоредби не противоречат на материален закон от по-висока степен. Основателен е довода в касационната жалба, че решението на административния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като същото не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се цялостна проверка на законосъобразността на оспорената част от нормативния акт. Съгласно чл. 196 АПК за неуредените в раздела, който има за предмет оспорването на подзаконови нормативни актове, случаи се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178. Това означава, че съдът дължи проверка на оспорения нормативен акт на основанията, предвидени в чл. 146 АПК. Както гласи чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на акта на всички основания. С решението си съдът следва да даде кратък, ясен и точен отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. При оспорване на нормативни административни актове проверката за законосъобразност обхваща както компетентността на издателя на акта и спазването на процедурните правила, така и съответствието на приетите разпоредби с тези на норми от по-висш ранг. Това означава, че съдът следва да извърши преглед на съдържанието на нормативните разпоредби. В случая административният съд не е извършил дължимата се проверка, като е направил единствено изводи, че "процесните правни норми не противоречат на материален закон от по-висока степен, а и не се сочи от жалбоподателя такова нарушение", както и че не са нищожни, при неприемане възраженията на жалбоподателя. В обжалваното решение оспорените пред съда разпоредби са посочени с обозначението им като членове, алинеи и точки, при липса на текстовата им формулировка, съответно изложение на кой относим нормативен акт от по-висока степен те не противоречат. Не е ясно дали съдът се е запознал със съдържанието им, при посоченото в мотивите, че разпоредбите са приети от общинския съвет "в чиито правомощия, като упражняващ правата на собственост на имотите - публична общинска собственост, са въпросите за определяне на местата и таксите за паркиране в рамките на населеното място, като дейност по определяне на режим за ползване на имоти - публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3 от ЗП/ - чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 99 от Закона за движението по пътищата". Всъщност оспорените разпоредби от Наредбата не касаят определяне на местата и таксите за паркиране в рамките на населеното място, а: въвеждат забрани във връзка с осигуряване и опазване на обществения ред - чл. 2, т. 1-8, чл. 5, т. 1, т. 2 и т. 5; уреждат опазване на собствеността и общинската инфраструктура - чл. 9, чл. 10 и 11; уреждат опазване на обществения ред и чистотата при провеждане на събрания, митинги, манифестации и други масови прояви - чл. 12, чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16; правилата за ползване на обществен транспорт и паркиране на превозни средства - чл. 17, ал. 1, т. 1-5, ал. 2, ал. 3; забрана за унищожаването на общинска собственост - чл. 18, ал. 1; ползване на места за паркиране за служебни нужди и забрани свързани с ползването - чл. 19, ал. 4, чл. 20, чл. 21; отстраняване на автомобили, паркирани неправилно - чл. 22, чл. 24; видове наказания за нарушения на наредбата - чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 4, чл. 32, ал. 1, ал. 4, чл. 33, ал. 1, ал. 2 и ал. 4. При това положение изводите за компетентност на органа, издал подзаконовия нормативен акт и съответствие на оспорените негови разпоредби с материален закон от по-висока степен са голословни. Изложеното основава несъответствие на обжалваното решение с изискванията на 172а, ал. 2 от АПК при липса на изискуемото се съдържание на фактически и правни съображения, което налага отмяната му. Освен това, с решението е приета допустимост на жалбата, която се основава на разпоредбите на чл. 159, чл. 186 и чл. 187 от АПК, при цитиране в него съдържанието на чл. 186 и чл. 159, т. 4. Липсва обаче дължимата се преценка на допустимостта на конкретната жалба - за наличие на обоснован и доказан личен и пряк интерес на жалбоподателя от оспорването на разпоредбите на Наредбата, предмет на жалбата. Извода за допустимост се основава на формалното посочване в решението, че жалбоподателят е собственик на апартамент в Благоевград, попадащ в "Синя зона", където е постоянния му адрес и живее на него, както и че е собственик на лек автомобил и управлява таксиметров такъв, без съпоставка на тези обстоятелства със съдържанието на оспорените разпоредби. С оглед гореизложеното съдът намира, че решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски за настоящето производство не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд