Решение № 10401 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6162/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение № 5172 от 24.04.2026 г. по адм. д. № 1342/2023 г. Административен съд - Варна (АС-Варна) е отхвърлил жалбата на И. П. Й. от гр. Варна срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000822001156-091-001/22.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 75/17.05.2023 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчните периоди 2017 г., 2019 г. и 2020 г. са установени задължения по чл. 17 ЗДДФЛ и годишен авансов данък в размер на 19 748,93 лв. и лихви за забава в размер на 3 963,68 лв.

Срещу решението на АС-Варна е подадена касационната жалба от И. П. Й., чрез адв. В. Добрев от ВАК, в която се поддържа, че оспореното решение е нищожно, респ. неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и присъждане на разноски по делото за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Василев от САК. Представят се писмени бележки. Претендират се разноски.

Ответният по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, чрез гл. юрк. Еленова, взима становище в писмена молба за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Предмет на производството пред АС-Варна е бил РА Р-03000822001156-091-001/22.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 75/17.05.2023 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП, с който на И. П. Й. за данъчните периоди 2017 г., 2019 г. и 2020 г. са установени задължения по чл. 17 ЗДДФЛ, както следва: за 2017 г. в размер на 2542. 25 лв. и лихва 1090. 57 лв., за 2019 г. в размер на 7214. 00 лв. и лихва 1629. 38 лв. и за 2020 г. в размер на 9992. 68 лв. и лихва 1243. 73 лв.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като данъчните органи са констатирали наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК.

Административен съд - Варна, след като е обсъдил и анализирал събраните по делото писмени доказателства, е приел, че РА не страда от пороци, обуславящи неговата незаконосъобразност, а в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбите на чл. 4 и чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), както и решение от 29/02/2024, V. B. Trade, C-466/22, ECLI: EU: C: 2024 и решение, 17/10/2024, Jarocki, C-302/23, ECLI: EU: C: 2024, е констатирал, че подписите положени в електронна форма под актовете издадени в данъчното производство са валидни, поради което РА също е валиден акт.

Решаващият съд е възпроизвел изводите на данъчните органи за наличието на суми с недоказан произход за всеки от периодите 2017 г., 2019 г. и 2020 г., съответно в размер на 25425. 79 лв., 72141. 87 лв. и 99 747. ЗЗ лв. и същите имат характер на доходи от други източници и доколкото не попадат в обхвата на чл. 13 от ЗДДФЛ, подлежат на облагане съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. По конкретно сумата от 25425. 79 лв. (13000 евро) представлява внесена по спестовния влог с № 4626991728 на 24.04.2017 г. от ревизираното лице и е с недоказан произход, подлежаща на облагане съгласно чл. 13 от ЗДДФЛ, вр. чл. 12 от ЗДДФЛ.

Същото е прието за относимо и за данъчния период 2019 г., за който е установено нарастване на салдото по банкова сметка с № BG17ТТВВ94001528765945 с парични средства в размер на 43 000 лв. постъпили на 15.11.2019 г., както и внесени от И. П. Й. по спестовния влог с № 4626991728 на 03.07.2019 г. – 14900 евро (29141. 87 лв.).

За 2020 г. от ревизираното лице са внесени на 29.06.2020 г. – 36000 евро (70409. 88 лв.) и на 14.07.2020 г. – 15000 евро (29337. 45 лв.) по спестовния влог с № 4626991728, като е прието, че не са представени доказателства за произхода на внесените по двете сметки суми, които са в общ размер на 99747. ЗЗ лв.

Съдът е обосновал извод за това, че приходните органи са доказали наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Според решаващия съд законосъобразно органите на приходите са определили по реда на чл. 122 ДОПК данъчната основа и дължимите данъчни задължения за 2017, 2019 г. и 2020 г.

Крайният извод на решаващия съд е, че РА е законосъобразен, поради което жалбата на И. П. Й. е отхвърлена.

Решението е частично неправилно.

В касационната жалба на И. П. Й. се релевират доводи за неправилност на решението на АС-Варна поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се оплаквания, че приложените по делото ЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи и подписани с електронни подписи, което в нарушение на нормите на ДОПК. Поддържа се също така, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на законовите предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а също така е направил неправилни изводи относно възможността на майката на ревизираното лице да разполага с реални финансови средства, които да предостави на единствената си дъщеря за закупуване на жилище в България.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

1. Неоснователен е доводът в касационната жалба за нищожност на РА поради невалидност на електронните подписи на ревизиращите лица. Първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за това, че ревизията е възложена от компетентен орган по приходите, предвид ангажираните заповеди, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и според Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълк. д. № 10/2016 г. на ОС на съдиите от I и II отделение на ВАС. В случая процесният РА е издаден като електронен документ, подписан с валиден квалифициран електронен подпис от компетентните органи – възложителя и ръководителя на ревизията, което се установява съгласно представени по делото доказателства – фотокопия на извършени справки за валидността на КЕП и дигитален носител. Административният съд е извършил изключително задълбочен анализ на разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 както и на актуалната съдебна практика, вкл. на решение, 29/02/2024, V. B. Trade, C-466/22, и решение, 17/10/2024, Jarocki, C-302/23. Правилно АС-Варна е приел, че използваните от органите по приходите електронни подписи в оспорените документи, отговарят на всички необходими изисквания на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за квалифицирани електронни подписи и са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис.

2. Основните доводи в касационната жалба се отнасят до предоставените парични средства на РЛ. Необосновано съдът е приел за недоказана обективната възможност на Т. С. (майка на И. П. Й.) да разполага със съответните суми за 2017 г. и 2019 г., за да ги предостави на ревизираното лице. Същата е работила за дълъг период от време в Италия, за процесните 2017 г. и 2019 г. е имала спестявания, които надхвърлят установените от данъчните органи суми с неустановен произход в размер на 25 425,79 лева за 2017 г. и 72 141,87 лева за 2019 г. Това се установява от представените преводи на извлечения от сметка на лицето за получени възнаграждения, а този извод следва и от декларациите на лицето, както и от показанията на разпитаните пред съда свидетели, доколкото посочват реалното предаване на паричните суми в полза на РЛ. Последното е попълвало и декларации за произход на средствата в този смисъл при внасянето им в „Експресбанк“ АД и банка „ВСК“ АД. Фактът на предаване на съответната сума е установен по категоричен начин, а приходните органи не оспорват, че Т. С. разполагат с фактически налична сума към датата на съответния период -2017 г. и 2019 г.

Решаващият съд е формирал неправилен извод, че органите по приходите обосновано са приложили основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, като не е обсъдил съобразно доказателствата по делото неоспорените писмени доказателства за трудовите доходи на свидетелката и твърденията й, че е предоставяла паричните средства на единствената си дъщеря и нейните трима внука, с които имала намерение да прекара старините си в България.

Като е отхвърлил жалбата срещу РА в частта за установените задължения по чл. 17 ЗДДФЛ и годишен авансов данък в размер на 2542. 25 лв. и лихва 1090. 57 лв. за 2017 г., както и данъчния периоди 2019 г. в размер на 7214. 00 лв. и лихва 1629. 38 лв., АС–Варна е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, и вместо това да се постанови друго, с което РА в описаната част да се отмени.

3. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. П. Й. срещу РА относно установените задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 9992. 68 лв. и лихва 1243. 73 лв.

Правилно АС-Варна приема, че във връзка с внесените в спестовния влог с № 4626991728 от ревизираното лице на 29.06.2020 г. – 36000 евро (70409. 88 лв.) и на 14.07.2020 г. – 15000 евро (29337. 45 лв.), И. П. Й. не представя ясни обяснения и доказателства за техния произход.

Основателно първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства не доказват, че родителят Т. С. е имала възможност да предостави въпросните суми в дарение /заем на ревизираното лице. Т. С. и Й. Й. - съпругът на ревизираното лице са разпитани като свидетели пред първоинстанционния съд, който не е кредитирал показанията им с аргумент, че са твърде общи, не посочват конкретика по отношение на въпросните суми и времеви период – къде са съхранявани, как са били предоставени и прочие. Настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК споделя изводите на административния съд в тази насока. Съгласно чл. 172 ГПК, приложим в настоящето производство по силата на § 2 ДР ДОПК и чл. 144 АПК, показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая решаващият съд е изложил също мотиви защо не следва да се кредитират показанията на двамата свидетели. Като допълнителни основания в тази насока следва да бъде посочено, че тези показанията нe опровергават събраните в хода на ревизията доказателства относно притежаваните от лицeто парични средства към посочения период и възможност да дари/съответно да даде такива.

В жалбата се поддържа, че Т. С. е продала имот в Украйна, откъдето е произходът на паричните средства, но представеният договор за продажба е от 25.11.2021 г. и не може да се отнесе към проверявания период 2020 г., когато са внесени парите по банковата сметка на И. П. Й..

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, в тази оспорена част, и е потвърдил същия, АС-Варна е постановил едно правилно съдебно решение в тази му част, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските: Предвид изхода на спора не следва да се присъждат разноски на никоя от страните.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение