Определение № 1390 от 14.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11696/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Българската народна банка (БНБ), представлявана от управителя Д. Б. Р., чрез процесуалните представители главен юрист Драгинова и юрисконсулт Димитрова, срещу Определение № 10416 от 04.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8529/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) от тричленен състав от пето отделение на ВАС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на БНБ против Определение № 4720/09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2554/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), прекратено е производството по адм. дело № 8529/2024 г. по описа на ВАС и са присъдени съдебни разноски. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на обжалваното определение. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), представлявана от председателя, чрез процесуалния представител държавен експерт-юрист Райчева, в писмен отговор изразява становище за основателност на частната жалба и за неправилност на оспореното определение на ВАС, поради което иска то да бъде отменено. Претендира присъждане на направените пред АССГ и ВАС разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника А. А.. Ответникът - А. Д. А., чрез пълномощника адвокат Вангелова, в писмен отговор изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на частната жалба и за правилност на оспореното определение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение на тричленен състав на ВАС, пето отделение, е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на БНБ против Определение № 4720/09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2554/2024 г. по описа на АССГ и е прекратено производството по адм. дело № 8529/2024 г. по описа на Върховния административен съд. С посоченото определение на Административен съд – София-град в производство по чл. 197 и сл. от АПК, образувано по жалба на А. Д. А., е отменено Решение № ППН-01-840/2022 от 15.01.2024 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е обявена за нередовна жалба рег. № ППН-01-840/05.12.2022 г., подадена от А. Д. А., против „Обединена Българска банка“ АД и Българската народна банка и е прекратено образуваното по нея производство, като преписката е изпратена на КЗЛД с указания за произнасяне, съобразно мотивите, изложени в съдебния акт. За да постанови този резултат тричленният състав на ВАС е приел, че въпреки, че Българската народна банка и "Обединена българска банка" АД са били уведомени за постъпилата в КЗЛД жалба, няма издадено разпореждане от административния орган за конституирането им като страни. Според съда известяването за наличие на постъпила жалба не придава качеството на участник в административното производство на уведоменото лице, още повече в случаите, в които органът впоследствие отрича правото на подалият жалбата субект да инициира административно производство, поради което процесуално правоотношение е възникнало само между него и органа. Посочва също така, че останалите правни субекти, които биха били засегнати от издаването на искания акт, придобиват качеството на участници в административното производство, когато бъде признато съществуването на правото на административно производство на субекта, който го инициира, но не и преди това. Според съда в случая КЗЛД е отрекла правото на А. А. на жалба и само за него е възникнало право да сезира съд, за да защити своето процесуално право да инициира административно производство, респективно само за него би възникнало право на частна жалба, ако сезираният съд не е удовлетворил претенцията му, но не и за други правни субекти, които твърдят, че биха били потенциално засегнати от акта, с който би приключило това производство. Правото на защита на тези субекти възниква след конституирането им като участници/страни в административното производство в изпълнение на указанията на АССГ, а не чрез обжалване на съдебния акт, разрешаващ процесуалния въпрос относно правото на достъп до административно производство на друг правен субект. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. С оспореното от А. А. пред АССГ и отменено от съда решение № ППН-01-840/2022 от 15.01.2024 г. на КЗЛД е постановен изричен отказ за разглеждане по същество на жалбата на А. срещу „Обединена българска банка“ АД и Българската народна банка, която е приета за нередовна и е прекратено административното производство по тази жалба. Страни в първоинстанционното съдебно производство са били оспорващият А. А. и издателят на оспорения от него административен акт Комисията за защита на личните данни. Българската народна банка не е участник в административното производство, поради което не е конституирана като страна в съдебното производство по адм. дело № 2554/2024 г. по описа на АССГ, респективно няма право и на частна жалба срещу съдебния акт, с който то е приключило. Законосъобразен е изводът на тричленния състав на ВАС, за недопустимост на частната жалба, подадена от Българската народна банка, като лице, което няма право да обжалва Определение № 4720/09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2554/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. В случая предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е административен акт, с който на основание чл. 56, ал. 2 АПК вр. чл. 30, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 2 АПК е прекратено административното производство. Съгласно чл. 56, ал. 4 АПК, актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV, т.е. чл. 197 и сл. АПК. Предмет на обжалване в производството пред тричленен състав на ВАС е съдебен акт, постановен в производство по чл. 200, ал. 1 АПК, който, съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, може да се обжалва само от страните, участващи в административното производство. Страни, участващи в административното производство съгласно чл. 27, ал. 1 АПК, са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. В процесния случай с оспореното пред АССГ Решение № ППН-01-840/2022 от 15.01.2024 г. Комисията за защита на личните данни е приела, че подадената от А. А. жалба срещу БНБ и „Обединена Българска Банка“ АД е нередовна и е прекратила образуваното пред нея производство, поради което административно производство пред КЗЛД не се е развило. Не може да се приеме, че Българската народна банка е конституирана като страна в административното производство с изпратеното до нея писмо с изх. № ППН-01-840(2022)#4/31.05.2023 г. от КЗЛД, тъй като това действие е предприето преди органът да е установил дали подадената пред него жалба от А. А. е допустима. Обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че нормата на чл. 27 АПК е относима към привлечените и встъпилите в административното производство лица, а в настоящия случай БНБ не е конституирана като страна, тъй като няма развил се административен процес пред административния орган. Правните субекти, които биха били засегнати от постановения от органа административен акт, с който приключва производството, придобиват качеството на страни, участващи в адм. производство, но едва след като бъде признато съществуването на правото на административно производство на иницииращия го, каквото право в процесния случай е отречено на заявителя А. А.. Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълк. дело № 10/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, „съществуването на правото на административно производство е предметът на производството по чл. 197 и сл. АПК“. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че Българската народна банка не се явява страна, участваща в административното производство, и няма процесуално право на обжалване на определението на АССГ, съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, поради което подадената от нея частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд, постановена по сходен казус - определение № 13267 от 05.12.2024 г. по адм. дело № 10563/2024 г., 5 членен състав на ВАС. Активната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол, за която съдът следи служебно. В случая правните изводи на тричленния състав на ВАС за липса на тази процесуална предпоставка са правилни и обосновани. Като е достигнал до тези правни изводи, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора исканията на частния жалбоподател БНБ и на ответника КЗЛД за присъждане на разноски са неоснователни. Претенцията на ответника А. Д. А. за присъждане на разноски следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер, като бъде осъден частният жалбоподател Българската народна банка да му заплати сумата от 600 (шестстотин) лева. Направеното от ответника КЗЛД възражение за прекомерност е недопустимо, доколкото такова може да бъде направено единствено от частния жалбоподател, който ще понесе тежестта на разноските. Мотивиран така, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,