Определение № 306 от 29.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1468/2020 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от „Топлофикация Шумен”ЕАД чрез изпълнителния директор Д.Д. срещу Разпореждане № 789 от 26.06.2020г. по в.т.д.№ 181/2020г. на Апелативен съд Варна, с което е върната депозираната от същата страна, представлявана от изпълнителния директор, частна жалба до ВКС вх.№ 2160 от 27.05.2020г. С настоящата частна жалба страната иска отмяна като „неправомерно” разпореждането за връщане на подадената до ВКС частна жалба „поради направено искане за спиране на производството по несъстоятелност предвид определение № 4154/20.11.2019г. на съда по несъстоятелността - т.д.№ 443/19г. на ОС Варна, с което е определена сумата за покриване на необходимите разноски за продължаване на производството по несъстоятелността и кредиторите на „Топлофикация Шумен”ЕАД/н/ са поканени да предплатят сума в указани срокове, и извършени неправомерни действия и непостъпване на изисканите от кредиторите суми в указаните срокове”. Други съображения са неправилност на атакувания акт не са изложени. От синдика на „Топлофикация” ЕАД/н/ Е.Т. е постъпил писмен отговор срещу основателността на подадената от длъжника чрез законния му представител частна жалба. Поддържа се, че частното въззивно производство - ч.т.д.№ 181/20202г. по описа на АС Варна е било образувано по частна жалба на длъжника „Топлофикация Шумен”ЕАД/н/ чрез изпълнителния директор срещу отказ на съда по несъстоятелността /Определение № 200/22.01.2020г. по т.д.№ 443/2019 на ОС Варна/ да спре производството по несъстоятелност поради неплащане в пълен размер и срок на определените от съда средства за продължаване на производството. Посочва се, че от една страна това определение на съда по несъстоятелността не подлежи на обжалване /по аргумент от разпоредбата на чл.613а,ал.1 ТЗ/; че от друга страна разпоредбата на чл.632,ал.5 във вр. с ал.1 ТЗ не е императивна; като най съществен аргумент е посочен, че депозираната частна жалба срещу Определение №200/22.01.2020г. е била оттеглена с молба вх.№ 6094/21.02.2020г. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С решение № 183 от 15.11.2013г. е обявена неплатежоспособността на длъжника „Топлофикация Шумен”ЕАД и е открито производство по несъстоятелност. С решение № 92 от 24.07.2015г. дружеството е обявено в несъстоятелност. С Определение № 206 от 21.04.2020г. по ч.т.д.№ 181/2020г. съставът на Варненския АС е констатирал, че производството е образувано по частна жалба на длъжника чрез законния му представител срещу Определение № 200 от 22.01.2020г. по т.д.№ 443/2019г на ОС Варна, с което искането на длъжника за спиране на производството по несъстоятелност е оставено без уважение; че с тази частна жалба е оттеглена с молба вх.№ 6094 от 21.02.2020г., подадена от пълномощник, изрично упълномощен за извършването това процесуално действие от изпълнителния директор на несъстоятелния търговец. При тези данни е счетено, че въззивната инстанция е десезирана и производството по делото пред апелативния съд подлежи на прекратяване. Срещу този акт на съда длъжникът чрез изпълнителния директор е депозирал частна жалба вх.№ 2160 от 27.05.2020г., в която също се е позовал на направеното искане за спиране на производството по несъстоятелност с оглед постановеното от съда по несъстоятелността определение № 4154/20.11.2019г. по чл.629б,ал.1 ТЗ. С разпореждане от 02.06.2020г. частната жалба е оставена без движение и на длъжника са дадени указания да уточни твърдените пороци на определение № 206 от 21.04.2020г. като съобрази, че соченото от него Определение № 4154/2012019г. по т.д.№ 443/2019г. на ОС Варна не е предмет на производството по ч.т.д.№ 181/2020г. на АС Варна. Тези указания са надлежно връчени на законния представител на „Топлофикация Шумен” на 05.06.2020г. В атакуваното в настоящото производство разпореждане е посочено, че необходимите действия, които съдът е указал на страната да предприеме за отстраняване на констатираните нередовности за привеждане на частната жалба в съответствие със законовите изисквания, не са изпълнени; че отсъстват и данни за предприети действия по чл.64 ГПК, поради което при неизправяне на нередовностите, частната жалба подлежи на връщане. Неоснователността на настоящата частна жалба произтича от обстоятелството, че в нея не е посочен нито един аргумент за неправилност на атакуваното разпореждане с оглед изложените в него съображения. Частната жалба е с идентично съдържание с депозираната вх.№ 2160 от 27.05.2020г. - в нея са изложени доводи единствено за неизпълнението в срок на указанията на съда по несъстоятелността за предплащане на разноските за продължаване на производството по несъстоятелността при липса на имущество на длъжника /чл.629б,ал.1 ТЗ/ и за незаконосъобразния отказ на този съд да спре производството по несъстоятелност. Отсъстват твърдения и доводи за неправилност на правните аргументи на въззивната инстанция, с които е обоснован изводът за връщане на подадената частна жалба. Атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По тези съображения, ВКС, ТК, I т.о.