Определение № 89 от 06.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 268670/30.11.2021 г., подадена от И. Й. Г., за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 2346/2019 г. на Плевенския районен съд. С това решение, което е потвърдено с решение № 567/27.11.2020 г. по в. гр. д. № 659/2020 г. на Плевенския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 399/19.05.2021 г. по гр. д. № 920/2021 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., е отхвърлен предявен от молителя срещу Т. Д. Г. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева. От ответницата по молбата Т. Д. Г. /Т./ не е постъпил отговор. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, изхожда ли молбата от легитимирано лице, спазени ли са установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна изхожда от страна по делото и е насочена срещу влязло в сила решение, но е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като не съдържа изложение на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Съображенията за това са следните: В молбата с вх. № 268670/30.11.2021 г. молителят е посочил, че на 24.11.2021 г. е получил от председателя на Районен съд - Плевен писмо изх. № 8078/23.11.2021 г., с което е уведомен да внесе молба, с която да посочи кои граждански и наказателни дела желае да се преразгледат срещу Т. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] на основание процедура по глава 24 ГПК и глава 33 НК. Заявил е, че на основание глава 24 ГПК желае да се преразгледат няколко граждански дела, сред които гр. д. № 2346/19 г. на Районен съд - Плевен. С разпореждане № 263226/30.11.2021 г. съдия при Плевенския районен съд е оставил без движение молбата за отмяна с указания до молителя да отстрани констатирани нередовности, включително и да изложи точно и мотивирано основания за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК. Съобщението е връчено на молителя лично на 20.12.2021 г. В дадения едноседмичен срок молителят е подал молба с вх. № 268905/21.12.2021 г., в която е посочил административния си адрес, номера на делото, отмяната на решението по което претендира, а именно гр. д. № 2346/2019 г., посочил е също така, че има престъпление от Т. Д., но не е осъдена, че иска преразглеждане, отмяна и осъждане на виновната, че фактите са същите и че няма нови доказателства. Поискал е да бъде освободен от внасяне на държавна такса за производството по отмяна, като искането е уважено с определение № 261439/21.12.2021 г. Така изложените твърдения не покриват нито един от съставите по чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 ГПК, а молбата за отмяна е способ за извънинстанционен контрол за правилност на влезли в сила решения само при наличието на изчерпателно посочените в закона основания и за да е допустима, изложените твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да са конкретни и надлежни. Това ще рече да могат да бъдат подведени поне под един от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК състави с оглед на всички елементи. В случая единственото релевантно твърдение е за извършено от ответницата по молбата престъпление, което обаче според записаното в молбата за отстраняване на констатирани нередовности не е установено по надлежния съдебен ред - с влязло в сила решение или присъда за престъпно действие на страната във връзка с решаването на делото като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че молбата не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. По такава молба ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. При това положение безпредметно се явява изследването на въпроса дали молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 305 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.