Определение № 1338 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба вх. № 1395 от 13.02.2023г. на К. М. Д., действаща като едноличен търговец ЕТ „К. Д., със седалище и адрес на управление [населено място], против определение № 81 от 20.01.2023г. постановено по ч.гр.д. № 4320/2022г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата й против определение № 300 от 29.07.2022г. по гр.д. № 360/2022г. на Пловдивски апелативен съд. Жалбоподателката намира определението за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба Й. Д. Д., купувач от публичната продан, счита жалбата за недопустима или евентуално за неоснователна. Ответникът „БИНЕТА“ ЕООД - взискател в изпълнителното производство, също намира жалбата за недопустима или за неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Старозагорски окръжен съд е сезиран от К. М. Д., действаща като ЕТ „К. Д.“, в качеството й на взискател по изпълнително дело, с жалба срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.08.2019г. по изп.д. № 447/2019г. на ЧСИ Р. М.. С решение № 21 от 15.01.2020 по гр.д. № 1694/2019г. окръжният съд е постановил диспозитив за потвърждаване на постановлението за възлагане по съображения, че срокът за обжалване е изтекъл. С определение № 7 от 17.02.2022 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, а именно, че оставя без разглеждане жалбата на К. Д. като просрочена. С определение № 300 от 29.07.2022г. по ч.гр.д. № 360/2022 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено определението № 7 от 17.02.2022г. за оставяне на жалбата без разглеждане. Това определение е атакувано от К. Д. пред Върховния касационен съд. С обжалваното определение от 20.01.2023г., постановено по ч.гр.дело № 4320/2022г. на ВКС, I г.о. е оставена без разглеждане частната жалба на К. М. Д.. Прието е, че тя е недопустима на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Изложени са съображения, че постановлението за възлагане на недвижим имот е обжалвано от длъжницата по изпълнителното производство. По жалбата се произнася окръжният съд и неговото решение не подлежи на обжалване - 437, ал.4 ГПК. Следователно, определението на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване щом решението по жалбата против постановлението за възлагане не би подлежало на касационно обжалване. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, счита че обжалваното определение на Първо гражданско отделение следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК когато окръжният съд се произнесе по основателността на жалба срещу действия на съдебния изпълнител (включително срещу постановление за възлагане) неговият акт е окончателен и не подлежи на обжалване. Ако окръжният съд прекрати производството по жалбата или я остави без разглеждане компетентен да осъществи контрол върху този акт е съответния апелативен съд и неговия акт не подлежи на по-нататъшно обжалване. В този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило значението си и при действието на ГПК от 2007г. В него производството по обжалване действията на съдебния изпълнител / чл. 435 - чл. 438 ГПК / е уредено също като контролно-отменително и едноинстанционно когато окръжният съд се произнася по съществото на жалбата. Както е разяснено в практиката по Определение № 11 от 07.01.2013г. по ч.гр.д. № 781/2012г. на ІV г.о., Решение № 128 от 28.01.2011г. по ч.т.д. № 931/2010г. на ІІ т.о. при действието на новия ГПК не е променен характера на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, нито режима на обжалване на съдебните актове, включително, че преграждащите определения на окръжния съд по жалби по чл. 435 ГПК подлежат на обжалване пред апелативния съд и неговите актове са окончателни. Апелативният съд не действа като въззивна инстанция по спора, за да подлежат на касационно обжалване определенията му, с които потвърждава преграждащи актове на първата инстанция, каквато е хипотезата на чл. 274, ал.3 ГПК. Съобразно изложеното следва да бъде споделено разбирането, че определението на апелативния съд, с което е потвърдено оставянето без разглеждане на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.