Определение № 414 от 19.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1755/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ОРМ.БГ“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 325 от 22.06.2020 г. по в. ч. т. д. № 246/2020 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 858 от 12.03.2020 г. по т. д. № 1820/2018 г. на Варненски окръжен съд за освобождаване на внесената от „Фулмакс“ ЕООД, [населено място] гаранция в размер на сумата 9 800 лв. за обезпечаване на бъдещи искове. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че при постановяването му въззивният съд не е взел предвид отсъствието на предпоставките по чл. 402 и чл. 403 ГПК за освобождаване на внесената от ищеца гаранция, а именно – че арбитражното решение, с което са уважени обезпечените искове, не е влязло в сила, тъй като е атакувано по реда на чл. 47 ЗМТА пред Върховен касационен съд, което производство, явяващо се втори стадий на арбитражното производство съгласно приетото в т. 3 от конституционно дело № 15/2002 г., понастоящем не е приключило. Ответникът по частната жалба – „Фулмакс“ ЕООД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 09.09.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от „ОРМ.БГ“ ЕООД, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и за което в закона не е предвидено, че подлежи на обжалване. Освен това се е позовал и на задължителната съдебна практика – т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по т. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното определение е правилно. Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на инстанционен контрол. Съгласно указанията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по т. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС: При надлежно сезиране с молба за освобождаване на внесени като гаранции суми, компетентният съд се произнася с определение или разпореждане, с което уважава или оставя без уважение същата; Актът, с който съдът се произнася, не подлежи на обжалване, доколкото същият не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване; С това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата на чл.253 ГПК. С оглед съобразяването на цитираната задължителна съдебна практика, постановеното от въззивния съд определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Що се отнася до доводите на частния жалбоподател във връзка с предпоставките за освобождаване на паричната гаранция и по-конкретно дали обезпечените искове са уважени с влязъл в сила акт, същите са неотносими към предмета на настоящото производство, който се изчерпва единствено с преценката относно допустимостта на частната жалба, с която е сезиран въззивният съд. Поради изложените съображения обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение