Определение № 50190 от 27.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1880/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба вх.№ 5787/05.07.2022г. „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София, иска изменение на определение № 374/21.06.2022г. по т.д.№ 1880/2021г. в частта за разноските. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и иска да бъде намалено до размерите по чл.9, ал.3 и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Ответниците Й. Б. Б., Д. Ц. Б. и М. Ц. Б., и тримата от [населено място], оспорват молбата, като възразяват, че възнаграждението е определено за всеки от тримата ответници съобразно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд констатира следното: С определение № 374/21.06.2022г. по т.д.№ 1880/2021г. „Първа инвестиционна банка“ АД е осъдена да заплати на Й. Б. Б., Д. Ц. Б. и М. Ц. Б. общо сумата от 18675 лв., като са били представени три договора от 25.08.2021г. за правна защита и съдействие, във всеки от които е било уговорено възнаграждение от по 6225 лв. По отношение на ответниците по касационната жалба Й. Б. Б. и Д. Ц. Б. обжалваемият интерес е за всеки от тях е 209193,99 евро, а по отношение на ответницата М. Ц. Б. - по установителен иск с цена 95795,26 евро и осъдителен иск с цена 73084,81 евро. Минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения за всеки от Й. Б. Б. и Д. Ц. Б. е в размер по на 7284,71 лв., а за М. Ц. Б. – 7236,65 лв. Уговорените възнаграждения от по 6225 лв. са в по-нисък размер от изчислените по наредбата, а предметът на делото и на касационното обжалване не би могъл да се определи като такъв без особена фактическа или правна сложност, поради което не е налице основанието по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване им. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд