Определение № 8090 от 28.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 605/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравно осигурителна каса - Бургас, чрез пълномощника П. Д. – началник на отдел „Административно и правно обслужване на дейността“ в РЗОК – Бургас (служител с юридическо образование), срещу Решение № 6178 от 20.10.2023 г., постановено по адм. д. № 2595 по описа за 2023 г. на Административен съд – София-град, с което е отменена по жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД с ЕИК: 203831564, Заповед за налагане на санкции № РД-25-155/10.02.2023 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас в частта, за наложените санкции "финансова неустойка" по т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7 от заповедта, и са присъдени разноски по делото. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта за налагане на санкции, като според касатора съдът не е анализирал и е приложил неправилно материалния закон. Според касатора в заповедта са описани подробно правните и фактически основания за издаване на акта, които в съвкупност с доказателствата по преписката, правят акта мотивиран и издаден в предвидената в закона форма. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се остави в сила обжалваната заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловонви разноски и на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД с ЕИК: 203831564, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М. Димитров“ № 1, представлявано от изп. директор д-р П. Д., чрез пълномощника юрисконсулт Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което иска решението да бъде потвърдено. В подадена писмена молба чрез адв. Кукушева оспорва касационната жалба и поддържа подадения отговор, претендира присъждане на разноски за първоинстанционното производство и прави възражение за прекомерност. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Касационната жалба обаче не следва да бъде разглеждана по същество, поради липса на произнасяне с решението по спорния предмет по делото в цялост и непълнота на диспозитивната му част. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е Заповед за налагане на санкции № РД-25-155/10.02.2023 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Бургас, с която на "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД за девет броя допуснати нарушения са наложени девет броя санкции „финансова неустойка“ в общ размер на 2000 лв. В касационната жалба е посочено, че съдът не се е произнесъл по т. 6, т. 8 и т. 9 от оспорената пред него заповед за налагане на санции, тъй като пред него е обжалвана цялата заповед. От петитума на подадената пред първоинстанционният съд жалба се установява, че предмет на обжалване пред съда е Заповед за налагане на санкции № РД-25-155/10.02.2023 г. на директора на РЗОК - Бургас в нейната цялост. С определение от 21.06.2023 г. и протоколно определение от 19.09.2023 г. първоинстанционният съд е приел, че жалбата е срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-155/10.02.2023 г. на директора на РЗОК – Бургас, с която са наложени санкции „финансова неустойка“ общо в размер на 2000 лева. Независимо от това в съдебното решение съдът е приел, че подадената пред него жалба е насочена срещу т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7 от заповедта и се е произнесъл единствено по отношение на законосъобразността на наложените санкции по тези точки. Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение по реда на чл. 176 АПК. Непълнотата на съдебното решение означава, че съдът не е изчерпал предмета на делото и след постановяване на решението му част от спора остава висящ. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл изцяло по спорния предмет, който, видно от петитума на жалбата касае незаконосъобразност на заповедта за налагане на санкции изцяло за допуснатите нарушения и наложените санкции в описаните в нея девет точки. Липсата на диспозитив и на мотиви по част от жалбата, въведена като предмет на делото, обуславя извод за наличие на непълно решение по чл. 176, ал. 1 от АПК, която непълнота следва да бъде отстранена от първоинстанционния съд по реда на чл. 176, ал. 2 от АПК, която е с преюдициален характер по отношение на касационното произнасяне. Изложеното налага извод за отмяна на определението от открито заседание на 27.05.2024 г. за даване на ход по същество пред касационната инстанция, на основание чл. 253 от ГПК, прекратяване на касационното производство и връщане на делото на Административен съд – София-град за допълване на обжалваното решение, по реда на чл. 176, ал. 2 от АПК, след което делото да се изпрати отново на касационния съд, за произнасяне по настоящата касационна жалба. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,