Определение № 1135 от 11.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 499/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на Л. Ц. М., ЕГН [ЕГН], срещу определение №3757 от 26.07.202 4г. по гр. д. №2702/2024г. на Върховния касационен съд, 4-то г.о., с което е била оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила Решение № 6163/01.12.2023 г. на СГС, ІІ „г“ състав, постановено по гр. д. № 10530/2022г., с което е потвърдено решение № 6495/14.06.2022 г. на СРС, І ГО, 33 състав, по гр.д № 67086/2021г., и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и допускане до разглеждане на подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответната страна по частната жалба- „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. Надежда П., оспорва същата и иска оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: За да остави без разглеждане подадената от частния жалбоподател Л. Ц. М. молба за отмяна на влязлото в сила Решение № 6163/01.12.2023 г. на СГС, ІІ „г“ състав, постановено по гр. д. № 10530/2022г., Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, е приел, че в същата и допълнителната молба към нея молителят твърди общо основанието по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, без да посочва и представя нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а обосновава необходимостта от отмяна с твърдения за неправилност на съдебното решение, които не могат да бъдат подведени към формално твърдяното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, нито към друго предвидено в чл.303, ал.1 ГПК, основание за отмяна. По отношение на посоченото в молбата за отмяна основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, съдът е посочил, че същото е приложимо само когато с влязла в сила присъда или с решение по чл.124, ал.5 ГПК се установи неистинност на документ, върху който е основано решението, каквито твърдения и доказателства не са ангажирани по делото. Частната жалба срещу така постановеното определение е неоснователна. Частният жалбоподател Л. Ц. М. е поискал на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК отмяна на влязлото в сила Решение № 6163/01.12.2023 г. на СГС, ІІ „г“ състав, постановено по гр. д. № 10530/2022г., като в подадената от него молба и допълнение към нея са изложени твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения при разглеждането на делото и преценката на доказателствата, както и такива, свързани с участието на „Техем сървисиз“ ЕООД като трето лице- помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Съгласно приетото в мотивите по т.3 и т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 7/2014г. отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, резултат на приключил спор, чиято цел е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК основания. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая изложените от молителя твърдения представляват именно оплаквания за неправилност на атакуваното от него съдебно решение, като липсват твърдения за нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно /чл.303, ал.1, т.1 от ГПК/ или за установени по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото /чл.303, ал.1, т.2 от ГПК/. Преценката за съответствието на изложeните в молбата за отмяна обстоятелства с основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК е такава по допустимостта на молбата, и доколкото в случая такова не е налице, то същата като недопустима следва да се остави без разглеждане съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. До същия извод е стигнал и съставът на ВКС, разгледал молбата за отмяна и преценил нейната недопустимост в закрито заседание съгласно чл. 307, ал. 1 от ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид неоснователността на частната жалба и направеното от ответната страна искане жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,