Определение № 1300 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Я. Й. П., с която се иска отмяна на решение № 464/23.12.2022 г. постановено по гр.д. № 3847/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., постановено в производство по чл. 303 и сл. ГПК, и на решение №188/18.09.2022 г. по възз.гр.д. № 223/2022 г. на Окръжен съд – Враца. Молителят сочи, че на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК следва да се постанови отмяна и на двете решения, поради наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на спора – Решение на АДФИ към ЗИ – 01-07/1/10.03.2023 г., Решение на АДФИ към ЗИ-01-19/1/05.04.2023 г., Решение №94-2-2/11.04.2023 г. на Омбудсман на РБ и писмо изх.№ 94-00-557/14.11.2022 г. на Министерство на финансите. Ответникът по молбата „Северозападно държавно предприятие“ ДП – [населено място] не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Молбата за отмяна в частта, имаща за предмет решение № 464/ 23.12.2022 г. по гр.д. № 3847/2022 г. на ВКС, ІV г.о., е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Това е така, защото се иска отмяна на решение, постановено от състав на ВКС, в производство по предходна молба за отмяна на въззивното решение по възз.гр.д. № 223/2022 г. на ОС – Враца, с което е отхвърлен осъдителен иск за сумата 2 600 лв., предявен от молителя срещу „Северозападно държавно предприятие“ ДП. Молбата за отмяна, подадена на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК, е била оставена без уважение с решение № 464/23.12.2022 г. по гр.д. № 3847/2022 г. на ВКС, ІV г. о. Това решение, постановено по реда на извънинстанционния контрол, не се ползва със сила на пресъдено нещо и поради това не може да бъде предмет на производството за отмяна. С ППВС № 2/1977 г. е прието, че на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 3 и т. 4 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Сила на пресъдено нещо формират съдебните решения, с които се дава разрешение на материалноправен спор между страните по делото в двустранно, спорно, състезателно производство, каквото е исковото. Решенията, постановени в производството по чл. 303 и сл. ГПК, както когато молбата се отхвърля, така и когато се уважава, не разрешават материалноправен спор. Те имат за предмет сочените от молителя и изчерпателно изброени в закона отменителни основания, с оглед наличието на които се преценява основателността на искането за отмяна на неправилно и формирало сила на пресъдено нещо съдебно решение - за да се преодолее тази сила и да се постанови правилно решение. В случая, липсата на годен за отмяна съдебен акт обуславя недопустимост на молбата и оставянето й без разглеждане в частта, имаща за предмет постановеното в производство по чл. 303 и сл. ГПК решение № 464/ 23.12.2022 г. по гр.д. № 3847/2022 г. на ВКС, ІV г. о. В останалата й част, с която се иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение №188/18.09.2022 г. по възз.гр.д. № 223/2022 г. на ОС – Враца, подадената молба е процесуално допустима и следва да се допусне за разглеждане в открито съдебно заседание. Преценката, дали сочените от молителя нови доказателства имат претендираното значение по смисъла на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК за спора между страните, следва да се направи в производството по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение