Определение от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10438/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на "Екоресор Ауто" ЕАД, подадена чрез пълномощник адвокат Г. Иванов, срещу решение № 20299/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2639/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В открито съдебно заседание на 28.05.2026 г. и в уточнителна молба от 11.06.2026 г. процесуалният представител на ответника – министър на околната среда и водите, е оспорил писмени доказателства по делото във връзка със срочност на подадената касационна жалба от „Екоресор Ауто“ ЕАД. На 01.07.2026 г. е депозиран писмен отговор от жалбоподателя „Екоресор Ауто“ ЕАД, в който заявява, че ще се ползва от оспорените от ответника документи. По направените искания и възражения на страните по делото настоящият съдебен състав намира следното: Видно от уточнителна молба на министъра на околната среда и водите от 11.06.2026 г., представените доказателства от жалбоподателя, които са оспорени в открито съдебно заседание на 28.05.2026 г., са частни документи. Частните документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК имат и достоверна дата за трети лица. Свидетелстващите документи (частни и официални) разполагат и с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие единствено при официалните свидетелстващи документи. Съгласно разпоредбата на чл. 181 ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В случая представената в оригинал на л. 69 от касационното дело товарителница по пратка № 5300700313734 от 04.09.2025 г. на „Еконт Експрес“ АД е частен по своя характер документ. Трети по отношение на него лица са всички, чиито права могат да се засегнат от тях. Поради това обстоятелство, при оспорване на записа върху нея „приета 04.09.2025 г.“, върху ползващата се от документа страна е доказателствената тежест да установи достоверността на датата, на която е приета пратката на подателя „Екоресор Ауто“ ЕАД чрез Адвокатско дружество „Груйкин и съдружници“. В аналогичен смисъл в хипотезата на чл. 181 ГПК при оспорване на оригинал на товарителница по пратка № 5300700313734 от 05.09.2025 г. досежно записа „дата на разнос 05.09.2025 г.“, намираща се на л. 11 от касационното дело, издадена от „Еконт Експрес“ АД, в тежест на ползващата се от документа страна е доказателствената тежест да установи датата, на която е приета пратката на подателя „Екоресор Ауто“ ЕАД чрез Адвокатско дружество „Груйкин и съдружници“. Представеното на л. 39 и л. 52 от касационното дело електронно изявление №D3982948017/04.09.2025 г. е частен диспозитивен документ – приемо - предавателен протокол, обективиращ договор за предаване на пратка №5300700313734, сключен между „Еконт Експрес“ АД като получател и „Екоресор Ауто“ ЕАД чрез Адвокатско дружество „Груйкин и съдружници“ като подател на пратката, за сумата от 8,26 лева. Този документ не носи подписите на страните по него, съответно за „клиент “ адв. Г. Стоянов и за „служител“ Г. Г.. Доколкото се оспорва датата на съставянето му – 04.09.2025 г., върху ползващата се от документа страна е доказателствената тежест да установи достоверността на датата, на която е приета пратката на подателя „Екоресор Ауто“ ЕАД чрез Адвокатско дружество „Груйкин и съдружници“. Намиращото се на л.40 от касационното дело писмо с изх. №302880 от 23.02.2026 г. на „Еконт Експрес“ АД е частен свидетелстващ документ. Тъй като се оспорва съдържанието му досежно вписаните в него обстоятелства, а именно, че пратка с товарителница №5300700313734 е приета на 04.09.2026 г. от Адвокатско дружество „Груйкин и съдружници“, че приетата пратка представлява подадената касационна жалба от „Екоресор Ауто“ ЕАД с получател Административен съд София - град, че подписът върху нея не изхожда от „Еконт Експрес“ АД, защото няма посочени имена и длъжност на лицето, което я е подписало, то в тежест на ползващата се от документа страна е да установи достоверността на датата на документа, на съдържанието му и кой е неговият автор. С оглед на така изложените съображения и във връзка с направено искане от ответника по делото, следва на основание чл. 193 ГПК и чл. 181 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, да се открие производство по оспорване на описаните по-горе документи. Така мотивиран, Върховният административен съд, шесто отделение