Определение № 185 от 28.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 745/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба на Д. Г. Н., В. Л. Н. и Л. В. Н., тримата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение, постановено в публично съдебно заседание от 23.02.2022 г. по в.т.д. № 896/2021 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото е спряно във въззивната инстанция до приключване на производството по ДП № 555/2018 г. по описа на РУ К. при ОД на МВР П., съответно пр. пр. № 9644/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – П., по което в качеството на обвиняема е привлечена Х. Б. М. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо НК във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Частните жалбоподатели излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържат, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото, доколкото съставомерността на деянието не е елемент от фактическия състав на деликта, вината по ЗЗД се предполага, а всички останали елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя са видни от събраните по делото доказателства и могат да бъдат установени със способите на гражданския процес. Излагат се и доводи, че в случая спирането на производството поради висящност на досъдебно производство ще попречи на жалбоподателите да получат обезщетение в рамките на разумен срок. Молят за отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия от въззивния съд. Насрещните страни по частната жалба – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], и конституираното на негова страна като трето лице-помагач „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], не са заявили становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба на Л. В. Н. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане като подадена от нелегитимирана страна по следните съображения: Първоинстанционното решение, с което искът на Л. Н. по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на вредата е отхвърлен в цялост, е било обжалвано в тази му част с въззивна жалба, която с влязло в сила разпореждане № 266977 от 01.09.2021 г. по т. д. № 1125/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив е била върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. С това първоинстанционното решение в тази му част е влязло в сила, спорът по исковата претенция не е пренесен във въззивната инстанция, поради което и Л. Н. не може да обжалва определението за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК на въззивното производство. Частната жалба, подадена от Д. Г. Н. и В. Л. Н., е подадена от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С атакуваното определение съдебният състав на Пловдивски апелативен съд е спрял производството по делото, доколкото е установил, че се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт, основното възражение на ответника в първоинстанционното производство е по основателността на иска, съответно – основното оплакване във въззивната жалба е за липсата на вина на застрахования водач, а в хода на процеса е постъпила справка с вх. № 1037/08.02.2022 г. от Окръжна прокуратура – П., касаеща хода на производството по ДП № 555/2018 г. по описа на РУ К. при ОД на МВР П., видно от която това производство е приключено от разследващия орган и е изпратено на наблюдаващия прокурор за решаване по същество, с писмено становище за предаване на съд на обвиняемата Х. Б. М. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо НК във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Съдът е посочил, че досъдебното производство има за предмет установяването на престъпни обстоятелства, които биха били от значение за ангажиране отговорността на застрахователя, установяването на които няма как да бъде извършено от гражданския съд, сезиран с последиците от тях. Определението е правилно. Производството по т.д. № 1125/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив е приключило с решение № 260201 от 13.05.2021 г., с което „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати Д. Г. Н. и В. Л. Н. по 80 000 лв. на всеки от тях, ведно със законна лихва от 20.12.2018 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син – П. В. Н., настъпила при пътнотранспортно произшествие на 22.09.2018 г. в [населено място] на кръстовище между улиците „И. В.“ и „Манастирска река“, причинено виновно от водача на автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. [рег.номер на МПС], за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, като исковете на всеки от тях за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., частично от 200 000 лв., са отхвърлени. Срещу решението в осъдителната му част е била подадена въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Във връзка с приложимостта на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК с протоколно определение от 02.02.2022 г. по в.т.д. № 896/2021 г. Пловдивският апелативен съд служебно е изискал данни за хода на ДП № 555/2018 г. по описа на РУ К. при ОД на МВР П. и пр. пр. № 9644/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – П., както и за наличие на предявени обвинения по отношение на някои лица или страни в това досъдебно производство. С писмо с вх. № 1037/08.02.2022 г. Окръжна прокуратура – П. чрез прокурор П. П. е посочила, че досъдебното производство е приключено от разследващия орган и е изпратено на наблюдаващия прокурор за решаване по същество, с писмено становище за предаване на съд на обвиняемата Х. Б. М. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо НК във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Досъдебното производство е образувано на 22.09.2018 г. на основание чл. 212, ал. 2 НПК с първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие, за това, че на 22.09.2018 г. в [населено място] при управление на МПС – товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил „И. 35C11B“ с рег. [рег.номер на МПС] били нарушени правилата за движение и по непредпазливост била причинена смъртта на П. В. Н.. В случаи като настоящия е приложимо разрешението, дадено от ОСГК и ОСТК на ВКС в т. 2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г., което е в смисъл, че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК (отм.), която разпоредба е аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 от действащия ГПК, а ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, респ. в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Произнасянето на съдебния състав в смисъл, че производството по иска с правно основание чл. 432 КЗ подлежи на спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, за да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване на вреди с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, е правилно и в съответствие, както с посоченото по-горе тълкувателно решение, така и с формираната по въпроса практика на ВКС – Определение № 485 от 16.07.2019 г. по ч.т.д. № 766/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 160 от 10.04.2020 г. по ч.т.д. № 396/2020 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 175 от 28.05.2020 г. по ч.т.д. № 302/2020 г. на ВКС, І т.о. и др. От съществено значение за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение е именно противоправното поведение на застрахования водач, поради което правилно въззивният съд е спрял производството по делото докато бъде установено в наказателното производство извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът. Тоест извършвайки преценка, че спорното право е обусловено от факта на извършване на престъпление, който не може да бъде установен по реда на гражданския процес, въззивният съд не е допуснал отклонение от установената съдебна практика на ВКС. Образуваното досъдебно производство не е на етап проверка за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, а напротив – делинквентът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо НК във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във връзка с ПТП от 22.09.2018 г. Това е достатъчно основание за извеждане на тъждество между твърдяното в гражданския спор противоправно деяние и деянието, разследвано като престъпление. Налице е престъпно обстоятелство от значение за изхода на гражданскоправния спор, което не може самостоятелно да бъде изследвано от гражданския съд. Поради което изводът на въззивния съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е обоснован. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение