Определение № 169 от 28.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 1153/2023 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43, т.3 от НПК за промяна на местната подсъдност по искане на РС - Левски. Прокурорът при Върховна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Пред РС - Левски е било образувано н.о.х.д. № 292/23 г., по внесен обвинителен акт, както следва: срещу В. М. за престъпления по чл.167, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.167, ал.4, вр. ал.2 от НК; срещу В. В. и С. С. за престъпление по чл.167, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК; срещу А. С. и М. Д. за престъпление по чл.167, ал.2 от НК. Съдията-докладчик по горепосоченото дело е констатирал, че същото му е подсъдно по правилата на местната подсъдност, като следва да бъде разгледано от състав от един съдия и двама съдебни заседатели, както и, че делото съдържа класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ. Също така позовавайки се на разпоредбата на чл.36 и чл.38 от ЗЗКИ е приел, че съдебните заседатели от района на съда нямат достъп по право до класифицирана информация и се налага провеждане на проучване и издаване на разрешение. Тези твърдения настоящият състав намира за неправилни и не ги споделя, тъй като не може да се приеме, че нормата на чл.39, ал.1, т.7 от ЗЗКИ визира само съдиите, но не и съдебните заседатели. Един от основните принципи на наказателно-процесуалното право е участието на съдебни заседатели в състава на съда. Съгласното разпоредбата на чл.8, ал.2 от НПК съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите. Съдебните заседатели участват както при решаването на въпросите за вината, така и на въпросите за наказанието заедно със съдиите от състава. Съдебните заседатели като част от съдебния състав, осъществяват функция по ръководство и решаване и действат с делегирани държавно-властнически правомощия да участват при разглеждането и решаването на наказателни дела, да налагат наказания и други мерки за процесуална принуда. Също така те имат равен глас на този на съдиите, а присъдите се постановяват с обикновено мнозинство, поради което е възможно волята на съда да се формира само от гласовете на съдебните заседатели. Освен това е необходимо да се посочат и някои принципни положения, изводими от Закона за защита на класифицираната информация(ЗЗКИ). Последният урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея, като целта на закона е защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп. Никое лице няма достъп до класифицирана информация единствено по силата своето служебно положение, с изключение на лицата по чл.39 от ЗЗКИ, сред които в точка седма са посочени и съдиите. Държавният орган, осъществяващ политиката на Република България за защита на класифицираната информация, който организира, осъществява, координира и контролира дейността по защита на тази информация е Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), чиито правомощия са посочени в чл.9 от закона. Съгласно чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗКИ при изпълнение на задачите и дейностите по чл.9 ДКСИ издава задължителни указания до задължените по закона субекти. С оглед на това си правомощие и въз основа на решение на ДКСИ № 209-І от 23.11.2004г., изм. с решение № 68-І/25.10.2011г. комисията е издала Задължителни указания за класифициране на съдебни и следствени дела до задължените по ЗЗКИ лица, като съгласно раздел ІІ-Достъп до класифицирана информация, т.6.2. – не се извършва проучване за надеждност(респективно не се издават разрешения за достъп до квалифицирана информация) по отношение на съдебните заседатели, които имат по право достъп до класифицирана информация, съдържаща се в конкретните дела, по които те участват или имат право да участват. Впрочем съдиите също имат по право достъп до класифицирана информация само по конкретното дело, по което те участват. От изложеното следва, че съдебните заседателни са сред лицата, за които не се изисква проучване за надеждност и те имат по право достъп до класифицирана информация по делата, по които участват в състава на съда. Предвид горното, искането на РС – Левски за промяна на местната подсъдност по причина, че съдебните заседатели от района на съда нямат достъп до класифицирана информация, се явява неоснователно, поради което делото следва да бъде върнато на същия съд като компетентен да го разгледа. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение