Определение № 3555 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К. срещу определение № 2959 от 23.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12767/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Частната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен. С обжалваното определение на основание чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4, чл. 229, ал. 1 и чл. 236 АПК е оставена без разглеждане частната жалба на Г. К. срещу определение № 42319 от 17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 12767/2025 г. по описа на АССГ. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното разпореждане не е обжалваем акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. С определение № 42319 от 17.12.2025 г. съдът е оставил без движение жалба на Г. К. против решение № 301 от 17.10.2025 г. на Комисия за защита от дискриминация, за отстраняване на констатирани от съда нейни нередовности, непредставен документ за внесена държавна такса. Това разпореждане е извън уредените в чл. 229, ал.1 АПК хипотези - с постановяването му не се прегражда развитието на производството и не е предвидено изрично в закона, че подлежи на инстанционен контрол. Това основава приложението на чл. 215, т. 4 АПК и съдът при правилно приложение на закона е оставил частната жалба срещу него без разглеждане. Изложените в частната жалба доводи са неотносими към правилността на обжалвания съдебен акт. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд