Определение № 2740 от 04.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2087/2024 г.

Производството е образувано по чл. 309, ал. 1 ГПК. Постъпило е искане от Н. В. В. за спиране на изпълнително дело № 561/2022 г. на ЧСИ И. Х. рег.№ * в КЧСИ с район на действие съдебния район на ОС – Ямбол, по повод подадена от същата молба за отмяна вх. № 2400/10.04.2024 г. на влязло в сила Решение № 15 от 02.02.2024 г. по гр.д. № 39/2023 г. по описа на ОС – Ямбол, като искането за спиране е инкорпорирано в молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид относимите към молбата за спиране изпълнението данни по делото, намира следното: Предмет на молбата за отмяна от Н. В. е Решение на ОС – Ямбол, което е постановено в производство по чл. 435 ГПК- 437 ГПК. С него съдът е оставил без уважение жалбата на Н. В. в качеството ѝ на длъжник по изп.д.№561/2022г. по описа на ЧСИ Х. рег.№ * в КЧСИ с район на действие съдебния район на ОС – Ямбол, срещу две постановления за възлагане по изп.д. № 561/2022 г., а именно срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.12.2023г., с което на „Геострой Инженеринг“ЕООД е възложен ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], който имот е в [населено място], местност „Г.“, с площ от 21 432 кв.м., трайно предназначение: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята - трета, и срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.12.2023 г., с което на „Пеликан Агро Инвест“ЕООД е възложен ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес [населено място], местност „Т. Ч.“, с площ от 7 856 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: четвърта. Съгласно чл.437, ал 4, изр. 2 ГПК, решението на окръжния съд по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е необжалваемо, при което е влязло в сила на 02.02.2024 г. - аргумент от чл. 296, т. 1 ГПК. Според чл. 309, ал. 1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на влязлото в сила решение. По искане на страна по делото, съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - ал. 6 ГПК. Разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК, към която чл. 309, ал. 1 ГПК препраща, допуска Върховният касационен съд да спре изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение. Спиране може да се постанови по отношение на решения, които подлежат на принудително изпълнение, а такива са на първо място осъдителните решения. В настоящия случай решението, което е предмет на молбата за отмяна, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като това решение е постановено в производство по чл.435 ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител. Решението на окръжния съд по чл.437, ал.4 ГПК, предмет на подадената молба за отмяна, има (само) установително действие, същото не се ползва с изпълнителна сила. Ето защо искането за спиране на изпълнителното дело като обезпечителна мярка на производството по молбата за отмяна е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение