Решение № 7103 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2015 г.

Решение № 7103 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Велико Търново чрез неговия процесуален представител срещу решение № 62/19.02.2015 г. по адм. д. № 847/2014 г. на Административен съд Велико Търново в отменителната му част и по касационна жалба на Георги Митков Пежгорски чрез неговия пълномощник срещу същото решение в отхвърлителната му част. Считат решението в обжалваните му части за неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Като ответници касаторите намират касационната жалба на насрещната страна за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за процесуална недопустимост на касационната жалба на Пежгорски като просрочена и алтернативно- за неоснователна, както и за неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Велико Търново. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1, АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение е отменен ревизионен акт № РА № 1511021269/24.11.2011 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с решение № 265/19.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", сега - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново в частите му, с които е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм/ за 2004-2006 г. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007-2009 г. в общ размер от 30 812, 55 лв. и лихви в общ размер от 22 227, 61 лв., като жалбата на жалбоподателя пред първоинстанционния съд Георги Митков Пежгорски е отхвърлена в останалата й част. Решението е второ по съществото на спора след отменително решение на касационната инстанция-Върховния административен съд. В отменителното решение на Върховния административен съд спорните въпроси са лимитивно изброени. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Велико Търново досежно решението на първоинстанционния съд в отменителната му част: Решението е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че имотът в Бели Осъм е основно жилище за Пежгорски. Съдът е съпоставил представените доказателства, като е приел, че продажбата на този имот удовлетворява изискването на чл. 12, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и е направил съответното разграничение между "основно жилище" по смисъла на § 1, т. 2 ЗМДТ и отменения ЗОДФЛ, приложим в настоящия случай. Наличието на продажбата на имота в с. Бели Осъм не подлежи на облагане, тъй като се касае за основно жилище. В тази част решението е обосновано и материално законосъобразно. Решаващият съд се е съобразил с указанията на Върховния административен съд, като е направил всестранен и задълбочен анализ на доказателствата, преценявайки оспорения административен акт по години. Установява се, че за 2004 г. лицето не е реализирало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, като същевременно направените от лицето и от свързани с него лица не надвишават размера на декларираните получени средства. В случая не е налице и предпоставката закупуване на имот с цел продажбата му. При тези констатации изводът за неприложимост на разпоредбата на чл. 122 ДОПК за посочения период е законосъобразен. Констатациите и изводите са относими и за целия ревизиран период, като приложимият подход е съобразяването на общият годишен доход като сбор от всички парични и непарични доходи, а не за отделен месец. Поради това неоснователно се твърди в касационната жалба приложимостта на използвания от административния орган подход за преценка съответствието между приходи и разходи за отделен месец, а не за годината. Съгласно чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ, данъкът който дължат физическите лица се определя върху общата годишна данъчна основа. В разглеждания аспект не се откриват обективни обстоятелства, водещи до извод за данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като цената, отразена в нотариалните актове е достоверна. Поради това разходната част на паричния баланс на лицето обективно отразява именно тези разходи, а не дадените от вещото лице пред административния орган стойности. По отношение на получените от данъчнозадълженото лице заеми фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани с оглед анализираните в цялост доказателства. Те сочат, че сумата от търговско дружество "КНК Девелъпмънт " ЕООД чрез управителя му Кристиян Кесаровски е отпусната на жалбоподателя и представлява разполагаем паричен приток на лицето през процесната 2006 г., което сочи на разходване на средства съобразно разполагаемите такива на годишна основа и не е налиеце отрицателно крайно салдо. Поради това не са налице предпоставките на правната норма на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК и презумпцията на чл. 123 ДОПК е приложена неправилно от административния орган. Фактическите и правните констатации на решаващия съд и по отношение разходната и приходната част на данъчнозадълженото лице и за периодите 2007, 2008 и 2009 г. се споделят и от настоящата контролна инстанция. По касационната жалба на Георги Митков Пежгорски: Касаторът, чрез своя пълномощник обжалва решението в отхвърлителната му част- досежно определените за посочения данъчен период лихви върху данъчните задължения по ЗДДС. В този аспект решението не страда от твърдяните в касационната жалба пороци -необоснованост и материална и процесуална незаконосъобразност. Съобразно отменителното решение на Върховния административен съд изводът на първоинстанционния съд за тяхната основателност е законосъобразен. Лихвите върху извършените доставки са правилно изчислени, а по отношение на данъчната им основа административният акт е влязъл в сила, тъй като отменителното решение на Върховния административен съд касае само лихвите. Досежно възражението на данъчнозадълженото лице за изтекла петгодишна погасителна давност и процесуална недопустимост за установяване на задължения за 2004 г. изводът на решаващия съд за висящност на ревизионното производство е съответен на приложимия материален и процесуален закон. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първия касатор и адвокатско такова за втория касатор не следва да се присъждат. Касационната жалба на първия касатор е неоснователна и разноски се се дължат, а Пежгорски като касатор не е претендирал присъждането на разноски. По отношение направеното с касационната жалба обжалване на решението в частта, с която дирекция "ОДОП"-Велико Търново е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 633, 62 лв., производството пред Върховния административен съд следва да се прекрати, а касационната жалба в тази част с характер на частна жалба следва да се изпрати на първоинстанционния съд за разглеждане съгласно правилата на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,