Определение № 579 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2567/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Н. З. и И. Х. З. срещу разпореждане № 50 от 14.05.2021 г. на председателя на първо гражданско отделение на ВКС, с което се отказва да се образува производство по молба вх. № 1481 от 22.02.2021 г., подадена от Г. З. и И. З., с искане да бъдат отменени съдебните актове, с които молителите са осъдени да заплатят разноски в размер на 2 000 лв. на Ц. А. и А. А.. Жалбоподаотелите считат разпореждането за неправилно и молят да бъде отменено Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да откаже да образува производство по подадената от жалбоподателите молба вх. № 1481 от 22.02.2021 г. председателят на първо гражданско отделение е приел, че с нея се иска да бъдат отменени влезлите в сила определение № 76 от 30.04.2019 г. по гр.д. № 1112/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и определение № 159 от 20.09.2019 г. по ч.гр.д. № 2989/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., в частта, с която молителите са осъдени да заплатят на Ц. П. А. и А. Н. А. разноски по делото. Посочил е, че съгласно разясненията дадени в ТР № 7/2017 г. на ОСГТК на ВКС, на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат влезлите в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, а от определенията-само тези, с които се прекратява производството по делото поради отказ от иска, защото в този случай към волеизявлението на ищеца за отказ от иска се прикрепва правният ефект на силата на пресъдено нещо. Тъй като в случая посочените определения, чиято отмяна е поискана от молителите Г. З. и И. З. не са от тази категория, молбата за отмяна е преценена като недопустима. Разпореждането на председателя на първо гражданско отделение е правилно. Производството по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Това са влезлите в сила съдебни решения и определенията за прекратяване на производството поради отказ от иска. Те се характеризират със стабилитет на правните последици и не могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил. Определенията, с които съдът се произнася по отговорността за разноски, не попадат в тази категория. Те могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие изменение на обстоятелства, грешка или пропуск. Поради това разпореждането на председателя на първо гражданско отделение, с което е отказано образуване на производство по молбата на Г. З. и И. З. за отмяна на влезлите в сила определения, с които същите са осъдени да заплатят разноски на Ц. А. и А. А., е правилно и следва да бъде потвърдено. Доколкото в настоящата касационна жалба са изложени и твърдения за допусната очевидна фактическа грешка в определение № 76 от 30.04.2019 г. по гр.д. № 1112/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., компетентен да се произнесе по него е съставът, постановил това определение, на който молбата следва бъде изпратена. Водим от гореизложеното съдът