Решение № 4637 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2011 г.

Решение № 4637 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Тони Михайлов Лекин, срещу решение № 269/7.07.2011 г. по адм. д. № 214/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 051002161 от 26.10.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 40 от 24.01.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново, В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. Търново, оспорва касационната жалба, чрез подробно мотивирания писмен отговор, депозиран по делото. моли за нейното отхвърляне и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Тони Михайлов Лекин срещу Ревизионен акт № 051002161/26.10.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, в потвърдената му част с Решение № 338/6.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, с който е начислен допълнително ДДС в размер общо на 50 293.99 лв. и лихви върху него в размер на 19 907.34 лв. за данъчни периоди от 15.02.2006 г. до 31.12.2008 г., както и е осъден жалбоподателя да заплати на ответната дирекция сумата 1 854.03 лв. разноски. За да постанови този акт съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила за издаването му. По същество е отхвърлил като неоснователно твърдението на лицето, че липсват основания за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, което е било мотивирано от същото с аргумента, че не е търговец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ТЗ, а физическо лице- земеделски производител, като такъв не дължи счетоводна отчетност и по отношение на него са неприложими разпоредбите на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК. Съдът е изложил обстойни съображения, мотивирали извода му, че дейността на Лекин като земеделски производител представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. В мотивите на оспореното решение съдът е приел за обосновани фактическите констатации и правните изводи на органите по приходите досежно приложимите процесуални норми относно определянето на данъчните задължения на ревизираното лице, а именно разпоредбата на чл. 122 ДОПК. В тази връзка, в оспорения съдебен акт са обсъдени събраните в хода на ревизията доказателства, при анализа на които органите по приходите са установили, че жалбоподателят, в качеството му на земеделски производител, не разполага с документи за реализираните от него приходи от продажбата на краве мляко и угоени телета, поради което е счел, че основателно в рамките на ревизията е прието, че за Лекин са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. т. 4 ДОПК- когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, както и обстоятелствата по т. 5 на същата разпоредба- не са налице документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Така, въпреки че е приел, че не е налице третото посочено от органите по приходите основание за провеждане на ревизията по особения ред- наличието на данни за укрити доходи/приходи, предвид наличието на декларации от Лекин, съдът е преценил, че горното е без значение, доколкото за да се приложи особения ред за извършване на ревизия и определяне на данъчната основа, е достатъчно установяването само на едно от посочените в чл. 122, ал. 1 ДОПК обстоятелства. При изследване законосъобразността на РА в частта му, установяваща задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС, първостепенният съд е приел, че с акта е спазена нормата на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като е извършен обоснован анализ на онези обстоятелства по т. 1 до т. 16 включително, които са относими към конкретния случай и за които има достатъчно данни, като в случая това са отглеждане и продажба на животни и продажба на продукция от тях, сключеният от жалбоподателя договори и анекси, издадените от него фактури и документи за извършени плащания, удостоверения от РВМС- Видин и ДФ "Земеделие", подадените от задълженото лице годишни данъчни декларации. По- нататък в мотивите на оспореното решение съдът е счел за неоснователни наведените в жалбата възражения, че за периода от 12 последователни месеца да 31.12.2005 г. и дори до 31.12.2006 г. ревизираното лице не е реализирало оборот от облагаеми доставки по ЗДДС (отм.) в размер на 50 000 лв., като е извел аргумент за това от обстоятелството, че размерът на оборота се базира на декларираните от самото лице приходи за 2005 г. в подадената ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) с вх. № 5271/14.03.2006 г. на ТД на НАП- гр. Видин и се подкрепя от данните на ДФ "Земеделие" и РВМС - Видин за извършваната от него дейност по отглеждане на животни и продажба на продукция за този период. Допълнително съдът е посочил, че авторството и съдържанието на подадените декларации не са били оспорени от жалбоподателя, нито са ангажирани някакви доказателства, обосноваващи извод за невярност на посочените в декларациите данни. Констатирайки, че както в хода на ревизията, така и при административното и съдебното обжалване на РА не са представени други редовни документи, удостоверяващи по безспорен начин размера на приходите на лицето както през 2004 и 2005 години, така и през процесните данъчни периоди, съдът е извел и извод, че за изясняването на този въпрос не допринася и приетото по делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По-голямата част от изложението в касационната жалба, материализира оплаквания по същество срещу РА, на които е отговорено в мотивите на оспореното решение и последните се споделят от настоящия състав. Анализирайки релевантните към разглежданата част от спора доказателства, съдът е достигнал до изводи, аналогични на тези, направени от органите по приходите, които се явяват обосновани и в съответствие с материалния закон. Поради това, че ревизията е по реда на чл. 122 ДОПК при особени случаи, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Тази презумпция е оборима и доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което в разглеждания случай не е успяло да я обори. По делото не е било спорно, че през процесните периоди касаторът е регистриран земеделски производител, които е отглеждал и реализирал продажби на мляко и живи телета. Обосновано съдът е изградил извод за неоснователност на възражението на ревизираното лице, че доколкото последното като физическо лице- земеделски производител, не е регистрирано по ЗДДС, то извършените в това му качество сделки по продажба на земеделска продукция, не попадат в кръга на облагаемите доставки по чл. 12, ал. 1 ЗДДС и не съществува задължение за начисляване на ДДС по тях. Настоящият състав на съда споделя становището на първоинстанционния съд за това, че предвид дефиницията, дадена в чл. 3, ал. 2 ЗДДС на "независима икономическа дейност" безспорно извършваната от дейност попада в обхвата на посочената дефиниция. Според съдържанието на цитираната разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на селското стопанство. Извършените сделки по безспорен и категоричен начин доказват, че лицето е извършвало независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС, поради което е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС. Налице са повтарящи се действия, материализирани в множество сделки с цел приход. Видно от разпоредбата на чл. 3 ЗДДС за да бъде данъчно задължено едно лице е достатъчно да осъществява независимата икономическа дейност, без оглед резултатите от нея. Както правилно е приел и първостепенният съд, в случая данъчнозадълженото лице е осъществявало такава дейност по занятие, понеже не може да се възприеме противното при броя сделки, като последните не се задоволяват лични нужди, осъществявани са системно и съответно са източник на доходи. В случая не е било спорно и обстоятелството, че през процесните периоди жалбоподателят е регистриран земеделски производител, който е отглеждал животинска продукция и е извършвал продажби на същата. Това се потвърждава и от подаваните от Лекин годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, анкетни карти за регистрация на земеделски производител пред съответната дирекция "Земеделие" и информацията в РВМС Видин. Непредставянето на отчетност и на документите, необходими за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице законосъобразно са квалифицирани от органите по приходите като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 от ДОПК и правилно тези изводи са потвърдени от съда. Правилен е изводът на съда, че тези обстоятелства са налице, като за извършените продажби от Лекин в качеството му на земеделски производител не е водена никаква документална отчетност- не са представени договори, протоколи, разписки или други документи, установяващи вида, характера и размера на приходите му от посочената дейност за процесните периоди, нито са посочени трети лица, които съхраняват подобни документи от значение за данъчното облагане на лицето. Не може да бъде споделено оплакването на касатора, че в хода на ревизионното производство не били установени данни за други доходи, реализирани от ревизираното лице - земеделски производител, различни от приходите от продажба на мляко към СД "Войнов и сие" - гр. Монтана. Както основателно твърди ответникът по касация в писмения си отговор, по този начин Лекин цели да бъде игнориран факта, че в двете фази на спора не е представил документи, които да установяват приходи или разходи във връзка с дейността му като земеделски производител, в размер различен от декларирания от самия него в годишните му данъчни декларации. Твърденията, че независимо от съдържанието на тези декларации, реално не са придобити приходи в декларирания размер (мотивите за деклариране на завишени приходи били лични) и не е извършвана дейност, която би могла да доведе до такива приходи, са несериозни. Те биха могли да бъдат разглеждани в случай, че подобна декларация е подадена само за една година, но е крайно нелогично да не е извършвана такава дейност и през следващите две години, и в същото време да са подавани такива декларации. Още повече, че ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ дава възможност да се подават декларации при промяна на обстоятелствата, каквито коригиращи декларации не са подавани от жалбоподателя. В този контекст следва да бъде посочено, че неоснователно касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил значими за спора констатации, съдържащи се в комплексната съдебно- счетоводна и ветеринарна експертиза. В мотивите на съдебното решение обосновано е прието, че след като лицето не представя редовни документи, удостоверяващи размера на доходите му както през 2004 и 2005 години, така и през процесните данъчни периоди, след като изцяло липсва отчетност, то за изясняването на въпроса за реално придобитите средства не допринася и приетото по делото заключение, доколкото същото борави основно с предположения относно добитите количества мляко и живи телета. В обобщение на всичко гореизложено следва да се посочи, че при постановяване на решението от първоинстанционния съд не се установи, да се допуснати твърдяните от касатора нарушения на съдопроизводствените правила, а напротив при стриктно спазване на тези правила, съдът е събирал, обсъждал и преценявал доказателствата по делото. Въз основа на обосновани и логични изводи, съдът правилно е приложил материалния закон. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение на ответника не следва да се присъжда, тъй като същият не е бил представляван в съдебно заседание. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,