Определение № 2032 от 20.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 60101 от 14.08.2025 г., подадена от Детска градина „Ян Бибиян“, гр. Варна чрез адв. Е. против определение № 544 от 07.08.2025 г., постановено по в.гр.д № 128/2025 г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 112 от 11.06.2025 г. в частта за разноските. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необосноваността на извода, че заплатеното възнаграждение от 2450 лева е прекомерно. Сочи се, че възнаграждението е под минималния размер на Наредба № 1/2004 г. и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и защитавания материален интерес. Насрещната страна възразява, че жалбата е неоснователна. Настоящият състав намира жалбата за допустима, но по същество неоснователна. Съображенията са следните: Въззивният съд е приел, че с постановеното решение за отхвърляне на предявените искове е намерила за основателно възражението на ищците за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение от 2450 лева по иска за неимуществени вреди и е намалила същото до 1525 лева. Намерил молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна като отчел, че делото не съставлява фактическа и правна сложност, пред въззивната инстанция не са събирани доказателства; намаленият размер съответства на извършените от адвоката процесуални действия. Настоящият състав споделя посочените изводи. При преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Предвид задължителното за съдилищата решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/9.01.2004 г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее, като нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА се тълкува без частта, в която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗА се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Правилно въззивният съд е оставил без уважение искането за присъждане на възнаграждение по иска за неимуществени вреди над определения с решението размер от 1525 лева. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност и извършената от адвоката работа пред въззивния съд. Обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение