Определение № 864 от 26.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2545/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №190 от 16.07.2014г. по т.д. №3001/2013г. на ВКС на РБ, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма], [населено място], за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.7 от ГПК на решение №492/22.06.2004г. по гр.д. №35/2004г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о, в частта му за разноските, както и на определение по чл.192 ал.4 от ГПК /отм./ №89/16.09.2004г. постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, като частният жалбоподател моли същото да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на молбата за отмяна по чл.303 от ГПК по същество. Ответникът НАП моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира следното За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о., е приел, че съдебното решение в частта за разноските, както и определението по чл.192 ал.4 от ГПК /отм./, не представляват актове, които се ползуват със сила на пресъдено нещо, нито попадат в категорията на съдебните актове, подлежащи на отмяна по реда на чл.303 от ГПК. Съдът като взе предвид, че един от въпросите, по които е образувано и висящо тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, а именно въпросът „Кои влезли в сила определения подлежат на отмяна по реда на чл.307 от ГПК” /въпрос шести/, е обуславящ за изхода на настоящото производство, намира, че то следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд