Определение № 7979 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7280/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и следв. във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Директора на Териториалното поделение- Варна на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), против Определение № 5867/ 29.05. 2025 г. по административно дело № 1132/ 2025 г. на Административен съд– Варна, с което е постановено спиране на предварителното изпълнение на Решение №2153-03-82/ 28.04.2025г. издадено от директора на ТП- Варна на НОИ. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 166, ал. 2 от АПК. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение, като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Ответника- В. С. от гр.Варна е оспорила частната жалба в писмено възражение. Счита, че обжалваното определение е правилно, обосновано, законосъобразно и постановено при спазване на материалния закон, съдопроизводствените правила и следва да остане в сила. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. След като разгледа частната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на Административен съд– Варна, е постановил спиране на допуснатото по силата на чл. 118а, ал. 1 от КСО предварително изпълнение на Решение №2153-03-82/28.04.2025г., издадено от директора на ТП-Варна на НОИ, с което е отменено разпореждане [номер]/ 08.01.2025г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП- Варна на НОИ, с което по подадени заявления от В. С. С. от гр.Варна са й отпуснати социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО от 13.08.2024г. и добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО, допуснато по силата на закона до решаване на въпроса за законосъобразността му с влязъл в сила акт. За да постанови определението с този резултат, Административен съд– Варна е обосновал извод за наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 на АПК. Позовал се е на възрастта на засегнатото лице и установените данни относно здравословното, му състояние. Достигнал до извода, че интересите и правата на жалбоподателката ще бъдат засегнати по необратим начин, поради оставянето й без средства за оцеляване и живот. Определението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК, която създава основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В разглеждания случай допуснатото по силата на чл. 118а, ал. 1 от КСО предварително изпълнение лишава оспорващата от единствения й източник на доход. Тя е на възраст навършени [възраст], не само, че не може да работи, за да получава възнаграждение, с което да се издържа, а и не е в състояние сама да се грижи сама за себе си и продължава да провежда сериозно лечение. Представила е експертно решение на ТЕЛК, от което се установява, че е с трайно увреждане в степен 100 на сто за заболявания, като е оперирана на 07.08.2024г. за [заличен текст], във връзка с които й е определен 100% трайна неработоспособност с чужда помощ за срок от 2 години. Противно на становището на частния жалбоподател, изброените обстоятелства във връзка със здравословното и имущественото състояние на оспорващата, които не са опровергани чрез насрещно доказване, са достатъчни, за да обосноват хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК. Правилен е извода на съда, че интересите и правата на жалбоподателката ще бъдат засегнати по необратим начин, тъй като ще бъде оставена без месечния доход от пенсия и добавка, без който ще се окаже без каквито и да било средства за оцеляване и живот. Поради това обосновано и подкрепено от доказателства е твърдението на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на заповедта ще й причини непоправима вреда. Установеното фактическо положение сочи наличието на основанията по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение по съображение, че то причинява на оспорващата значителни имуществени вреди и то за неопределено по продължителност време. Предпоставките за допускане на предварителното изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 АПК и по силата на закона са идентични. Допуснатото от чл. 118а, ал. 1 от КСО предварително изпълнение е наложено от особено важен държавен интерес, свързан с набирането на средства, разходването и управлението на набраните средства във фондовете на държавното обществено осигуряване. В случая оспорващата е обосновала своя личен интерес на осигурено лице с право на пенсия от Фонд "Пенсии", който е противопоставим на презюмирания държавен интерес. Лишаването от доходи на лице във влошено здравословно състояние определено не е в интерес на обществената стабилност и на обществените ценности. Административен съд– Варна, като е спрял изпълнението на решението на директора на ТП- Варна на НОИ до решаване на въпроса за законосъобразността му с влязъл в сила акт, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,