Определение № 8379 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2026 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Л. С., чрез адв. Н. Груев, срещу определение № 11086/20.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12118/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без уважение жалбата му против писмо (уведомление), рег. № 328600-68073/22.10.2025 г. от директора на Главна дирекция „Национална Полиция“ – МВР, във връзка с подадена молба (искане), вх. № 513000-56028/04.08.2025 г., за снемане на полицейска регистрация № 3206/24.06.2010 г., по описа на 08 РУ-СДВР. В частната жалба се твърди неправилност на изводите на съда и нарушение на процесуалните правила. Според частния жалбоподател влезлият в сила отказ по предходно подадено искане за снемане на полицейската регистрация не създава непреодолима процесуална пречка за образуване на ново производство, когато се твърдят или могат да бъдат налице нови обстоятелства. В настоящия случай към искането от 04.08.2025 г. били представени доказателства – характеристични данни, които съдът не бил обсъдил. С тези доводи и с оплакване за нарушено право на ефективна съдебна защита по чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 56 от Конституцията на Република България се иска отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество, алтернативно – отмяна на отказа и задължаване на административния орган да се произнесе по същество. Ответникът – директорът на Главна дирекция „Национална Полиция“ – МВР, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 200, ал. 2, вр. с чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, жалбата е неоснователна. С оспореното определение АССГ е оставил без уважение жалбата на А. Л. С. против писмо (уведомление), рег. № 328600-68073/22.10.2025 г. от директора на Главна дирекция „Национална Полиция“ – МВР, във връзка с подадена молба (искане), вх. № 513000-56028/04.08.2025 г., за снемане на полицейска регистрация № 3206/24.06.2010 г., по описа на 08 РУ-СДВР. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че по искането на А. Л. С. от 04.08.2025 г. е налице влязъл в сила административен акт, със същия предмет и страни – Заповед № 3286з-2351/03.07.2023 г. на директора на Главна дирекция „Национална Полиция“ – МВР, с която по молба (искане), вх. № 513000-27294/21.04.2023 г., е отказано снемането на полицейска регистрация № 3206/24.06.2010 г., по описа на 08 РУ-СДВР, на А. Л. С.. Като е взел предвид, че двете искания са напълно идентични по своето съдържание и с процесната по настоящото дело молба (искане) от 04.08.2025 г. не се въвеждат нови данни и обстоятелства, решаващият състав е обосновал извод за недопустимост на настоящото искане с оглед наличието на отрицателната процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК – влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. При тези обстоятелства за компетентния административен орган не е възникнало задължението да се произнесе по същество на повторно отправеното до него искане, с оглед на което процесното писмо (уведомление), рег. № 328600-68073/22.10.2025 г., квалифицирано от административния съд като изричен отказ да се разгледа искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 197 от АПК, е потвърдено като законосъобразно издадено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Страните по делото не спорят, че по молба (искане) на А. Л. С., вх. № 513000-27294/21.04.2023 г., за снемане на полицейска регистрация № 3206/24.06.2010 г., по описа на 08 РУ-СДВР, е издадена Заповед № 3286з-2351/03.07.2023 г. на директора на Главна дирекция „Национална Полиция“ – МВР, с която е отказано снемането на полицейската регистрация. Не се спори и че тази заповед е била връчена на молителя, чрез пълномощник адв. Н. Груев, на 02.09.2025 г. и същата като необжалвана е влязла в сила на 17.09.2025 г. Отправената от жалбоподателя молба (искане), вх. № 513000-56028/04.08.2025 г., отново касае снемане на посочената полицейска регистрация, като видно от текста на същата, тя е с абсолютно идентично съдържание като предходната от 2023 г. Разликата е, че настоящата молба А. Л. С. подава чрез друг упълномощен адвокат и към нея е приложено едно-единствено писмено доказателство – характеристични данни, предоставени от домоуправителя на заявителя. Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че между гореописаните искания за снемане на полицейска регистрация, подадени от А. Л. С. съответно през 2023 г. и 2025 г., е налице идентичност по отношение на предмета и страните. С оглед наличието на влязъл в сила административен акт по първото искане (Заповед № 3286з-2351/03.07.2023 г.), за да е допустима повторно заявената претенция с молбата от 04.08.2025 г., тя следва да е свързана с промяна в относимите към преценката на органа обстоятелства. Наличието на промени и нови обстоятелства е необходима предпоставка, за да се касае за различен предмет от предходно заявения такъв по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. В конкретния случай решаващият състав правилно установява, че не са налице такива обстоятелства. Изминалият период от време между двете молби и субективното мнение на домоуправителя за личността на заявителя не представляват нови факти, обуславящи задължение за органа да се произнесе отново по същество на искането за снемане на полицейската регистрация. Не са представени други доказателства и не са посочени нови обстоятелства, които реално да подкрепят твърдението на жалбоподателя, че новото искане не касае същото правоотношение, по което административният орган вече се е произнесъл с влязла в сила заповед, обективираща отказ за снемане на полицейската регистрация. По тези съображения като законосъобразен следва да се подкрепи изводът на АССГ, че влезлият в сила административен акт със същия предмет и страни представлява процесуална пречка за издаването на нов акт по същество по арг. от чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. С оглед на изложеното правилно и обосновано съдът е отхвърлил оспорването на А. Л. С. срещу постановения с процесното писмо (уведомление) отказ на органа да разгледа по същество молба (искане), вх. № 513000-56028/04.08.2025 г., за снемане на полицейска регистрация № 3206/24.06.2010 г., по описа на 08 РУ-СДВР. Не се доказват сочените в жалбата основания за отмяна на определението на АССГ, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение