Определение № 1086 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 740/2026 г.

Образувано е по частна жалба на В. Г. Г., подадена чрез пълномощника адвокат Д. Новоселска, против определение № 35875 от 31.10.2025 г. по адм. дело № 10116/2025 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против решение по протокол № 2/30.07.2025 г. на Комисия по чл. 210, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в Столична община, район „Нови Искър“ и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че жалбата му срещу акта е била подадена един ден след изтичане срока за обжалване, тъй като тя е изпратена предния ден чрез пощенски оператор. Представя разписката с която е предал пратката на пощенския оператор.Иска отмяна на атакуваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Лазаров, в срока по чл. 232 АПК представя писмено възражение с което оспорва частната жалба. Заявява, че преди да прекрати производството АССГ е предоставил възможност на жалбоподателя да представи доказателства, че е подал жалбата в срок, но той не изпълнил указанията в срок. По отношение представената разписка заявява, че тя няма реквизитите на документ и не е обработвана от посочения в нея служител от общинската администрация. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от В. Г. срещу гореописаното решение на Комисия по чл. 210 ЗУТ. Тъй като същото му е било съобщено на 09.09.2025 г., жалбата срещу него има входящ индекс от 24.09.2025 г. (при изтичането на срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ на 23.09.2025 г. и липсата на данни да е подадена по пощата), а към жалбата не е представен документ за платена държавна такса от 10 лева, с разпореждане № 32330/03.10.2025 г. съдът е оставил жалбата без движение и е указал на Г. в 7-дн. срок да представи документ за платената такса и доказателства, че е подал жалбата си най-късно до 23.09.2025 г. В дадения му срок жалбоподателят е изпълнил само първото от двете указания. С атакуваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата като подадена след изтичане на срока за обжалване. Определението е неправилно. Основният извод на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата е бил правилен на базата на наличните към момента на произнасянето доказателства, но се явява необоснован с оглед на новопредставенотото доказателство с частната жалба. Пред настоящата инстанция е представен документ, имащ характера на разписка за получена пратка за доставяне от пощенския оператор Спиди с № 1 - 000 5 119 963 318 7 - 142 000 301 24 1 2. Съгласно нея пратката е подадена на 23.09.2025 г. от Д. Новоселска, т. е. в срока за обжалване и от пълномощника на жалбоподател. Адресирана е до Столична община, район „Нови Искър“, т. е. администрацията на ответния орган. Доставката е извършена на 24.09.2025 г., когато жалбата е получила и входящия си номер от администрацията. Поради това, с подаването на жалбата чрез пощенски оператор на 23.09.2025 г. следва да се приеме, че срокът по чл. 215, ал. 4 ЗУТ е спазен. По отношение възраженията на ответника относно доказателствения характер на разписката, няма пречка АССГ да извърши пълна проверка дали тя отразява валидно извършена пощенска пратка в релевантния срок. Фактът, че същата е представена след изтичане срока за отстраняване нередовностите на жалбата, не е самостоятелно основание за прекратяване на производството, тъй като доказателствата за спазване на срока за обжалване не са сред реквизитите по чл. 150 и чл. 151 АПК и не попадат сред основанията за оставянето на жалбата без движение по чл. 158, ал. 1 АПК, за да може да бъде приложена ал. 3 на същия член. С оглед ангажираните към настоящия момент доказателства се налага извода, че жалбата не може да се приеме за просрочена. Атакуваното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По претенцията за разноски за настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. чл. 236 АПК, следва да се произнесе АССГ, с оглед окончателния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение