Определение № 995 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12395/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Младенова, срещу определение № 36232 от 04.11.2025 г., постановено по адм. дело № 9082/2025 г. по описа на Административен съд София- град, в частта, с която жалбата на общината срещу виза за проектиране и промяна на предназначението на УПИ ІІ – 32, по плана на гр. София, издадена от главния архитект на Столична община, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като жалбата на общината срещу издадената виза е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за оспорване на акта и не е просрочена. Моли определението в оспорената част да бъде отменено и делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – главен архитект на Столична община не изразява становище. Ответникът „Лесилмаш“ ЕООД, гр. София оспорва частната жалба и моли определението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Столична община срещу виза за проектиране, издадена от главния архитект на Столична община на основание чл. 140, ал.2, ал. 7 във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, за инвестиционно проектиране и промяна на предназначението на УПИ II-32,, кв. 35-б, м. „ЖГ Камбаните- Младост 4“, гр. София, собственост на „Лесилмаш“ ЕООД, от нежилищно предназначение „за офиси и магазини“ в друго нежилищно предназначение „за смесено предназначение“. С определението в оспорената част съставът на административния съд приема, че жалбата е просрочена, тъй като визата е изпратена на кмета на район „Младост“, Столична община, чрез системата за сигурно електронно връчване на 28.07.2025г. и най- късно на деня, следващ изпращането, следва да счита за получена от адресата по арг. от чл. 8 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл. 6 от Общите условия за обмен на електронни документи между участници, регистрирани в административен регистър. Според съдебния състав 14-дневният срок за оспорване на административния акт следва да се изчисли от 29.07.2025г., поради което подадената на 14.08.2025г. жалба се явява просрочена. По тези съображения, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, жалбата на Столична община е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Тези изводи са законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Както административният съд правилно приема, Столична община се явява заинтересувано лице в производството по издаване на оспорената виза, поради което съобщенията, свързани с производството следва да се връчват по реда на чл. 18а, ал. 4, т. 1 във връзка с ал. 5 АПК, която препраща към Закона за електронното управление (ЗЕУ). Съгласно чл. 26, ал. 2 от закона връчването на електронните изявления от доставчиците на електронни административни услуги може да се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерство на електронното управление, или от портала на електронното управление по чл. 12, ал. 1, като документите се смятат за връчени с изтеглянето им. Следователно релевантен за датата на връчване на конкретен документ по електронен ред, е моментът на изтеглянето му от адресата. В случая от извлечението от електронната система, се установява, че уведомлението за издадената виза, писмо рег. № Към САГ25-ГР00-1149-2 от 28.07.2025 на гл. архитект на Столична община, заедно с приложенията към него, е получено в електронната система на район „Младост“ на 28.07.2025 г. в 17:03 ч. Няколко минути след получаването документът е изпратен на отдел „Общински експертен съвет и деловодно обслужване“ и на дирекция „Контрол и мониторинг“ за публикуване на сайта, което е направено на 29.07.2025г. При тези доказателства следва да се приеме, че документът е изтеглен, респ. връчен на адресата съгласно чл. 18а АПК във връзка с чл. 26, ал. 2 ЗЕУ най – късно на деня след получаването или на 29.07. 2025г. В този смисъл са правилата на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Общите условия за обмен на електронни документи между участници, регистрирани в административен регистър, според които постъпилият в електронната система документ са завежда незабавно или най- късно на следващия работен ден. Следователно 14-дневният срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за оспорване на визата изтича на 12.08.2025г., вторник, работен ден, а жалбата срещу административния акт е подадена на 14.08.2025г. Изтичането на срока преклудира правото на оспорване, поради което подадената по- късно жалба правилно е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК и производството по делото е прекратено. С оглед изложените съображения датата, на която уведомителното писмо е регистрирано със съответен номер от служител на администрацията, е ирелевантна за изтеглянето на документа, респ. за срочността на жалбата, а доводите на частния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Възражението на жалбоподателя, че визата не е приложена към уведомителното писмо, поради което фактически не е съобщена, е неоснователно. В уведомителното писмо с рег. №Към САГ25-ГР00-1149-2 от 28.07.2025 на гл. архитект на СО, изрично е записано, че съдържа приложение: графична част виза – 1бр. А3 (оригинал). На л. 33 от делото е приложена самата виза, ведно с графичната част, в указания в писмото формат А3, като в горния десен ъгъл на документа е посочен линк (връзка) към конкретен файл, с наименование, номер и датата на уведомителното писмо. Дори да се приеме, че визата не е приложена към писмото, то това не е основание за различен извод. Цитираното по- горе писмо съдържа точна и конкретна информация за вида на издадения акт, неговото съдържание, основанието, на което се издава и от кой орган, както и за срока за оспорване. Поради това следва да се приеме, че уведомяването е редовно, а доводите в обратен смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на определението в оспорената част. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,