Определение № 12340 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10618/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Стефи лоджистик и дистрибюшън“" ЕООД, гр. София, срещу Определение №17224 от 18.09.2024 г. по адм. дело № 9134/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на дружеството за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-4332-004094 от 01.08.2024 г., издадена от полицейски инспектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на дружеството е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) с peг. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че решаващият съд незаконосъобразно е отказал да спре допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. Твърди, че процесното ППС е било предмет на престъпление, за което представя писмени доказателства. Твърди, че ще претърпи значителни вреди, тъй като извършва дейност в областта на куриерските услуги и автомобилът му е необходим за извършване на ежедневната работа на служителите му. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се спре изпълнението на обжалваната заповед. Жалбоподателят се представлява от адв. Ц. Петкова – Софийска адвокатска колегия. Ответникът – полицейски инспектор към Столична дирекция на вътрешните работи, отдел "Пътна полиция", изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт В. Пашунов. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди доводите в жалбата и доказателствата до делото, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че твърденията на жалбоподателя за наличието на вероятност за настъпване на значителна или трудно поправима вреда не се подкрепят от никакви доказателства. Приел е още и че твърдените от жалбоподателя вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, са имуществени вреди, които могат да бъдат възмездени в случай на отмяна на приложената ПАМ, както и че същите не са противопоставими на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Предвид изложеното съдът е отхвърлил, като неоснователно искането за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 и 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. ПАМ са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза - чл. 171, т. 4 ЗДвП. В случая, законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че жалбоподателят не сочи доказателства за конкретни вреди, които биха могли да бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед. От представените по делото доказателства не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди, противопоставими, като степен на значимост на защитимите от законодателя. По делото не са представени доказателства дружеството да извършва куриерска дейност. Представеното доказателство относно факта, че процесното ППС е било обект на престъпление е относимо към законосъобразността на оспорвания административен акт, но не и към производството по спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение. От друга страна в случая не се твърди наличието на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. С оглед изложеното постановеното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По искането за разноски на ответника следва да се произнесе първоинстанционният съд с крайния съдебен акт, разрешаващ спора по същество, съобразно изхода на правния спор. Предвид изложеното, направеното от ответника искане за присъждане на разноските по настоящото дело, е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение