Решение № 1691 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11056/2025 г.
ВАСВторо отделение16.02.2026 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение №4375 от 13.05.2025 г. по адм. дело №2560/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, чрез юрк. Сухоруков, и 2. С. А. С., чрез адв. Кавракирова, срещу решение №4375 от 13.05.2025 г., постановено по адм. дело №2560/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В първата касационна жалба се излагат доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК и се претендира отмяна на решениeто, със законните последици. С втората касационна жалба се иска изменение на решението в частта за разноските, присъдени на С. А. С., по реда на чл.176а, ал.4 АПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира жалбата на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на С. А. С. заповед № РДЦ-24-863/13.09.2024 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Инсталация с водогреен котел, разположен в сутерена на кота -2,60 и стоманен комин за отвеждане на изгорелите газове“, разположен в жилищна сграда с [идентификатор] и административен адрес [улица], гр.Пловдив. Решението е мотивирано с неправилно определяне на предмета на премахване по чл.225 ЗУТ, тъй като разпоредената за премахване като незаконен строеж инсталация не попада в приложното поле на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при неизяснена фактическа обстаяновка по делото и допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. В мотивите си административният съд се е позовал на съдебна практика на Върховният административен съд по аналогичен случай /решение № 5451 от 13.06.2005 г. по адм. д. № 3427/2005 г. на ВАС, II отд./ като е пресъздал мотивите на решението приемайки, че процесната инсталация не е техническа инфраструктура съгласно чл.64, ал.1 ЗУТ и в този смисъл не попада в приложното поле на чл.147, ал.1 и чл.151, ал.1 ЗУТ. Горният извод на съда, освен, че не се базира на събраните по делото доказателства се явява и неотносим, тъй като процесната инсталация не засяга само жилищния обект на адресата на заповедта, а и общи помещения в сградата, която е в режим на Етажна собственост,т.е. сочената съдебна практика не е по аналогичен казус. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза не дава отговор на основният въпрос по делото - за техническите характеристики на процесната инсталация и съставните й части, за да може да се прецени приложимостта на §5, т.80 от ДР на ЗУТ,т.е. дали инсталацията съставлява преместваем обект по вид и конструкция. Освен това за да се приеме, че е налице преместваем обект в случая, а не строеж, следва процесната инсталация да отговаря и по предназначение на преместваем обект по смисъла на чл.56 ЗУТ. В този смисъл не са изложени мотиви в обжалваното решение, т.е. налице е и нарушение по чл.172а, ал.2 АПК. Предвид изложеното и тъй като процесната заповед е отменена на формално основание, обжалваното решение се явява постановено при съществено процесуално нарушение по чл.172а,ал.2 АПК – липса на мотиви по същество, което е основание за отмяната му по реда на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изхода на делото не подлежи на разглеждане втората касационна жалба на С. А. С.,с която се иска увеличаване размера на присъдените разноски, тъй като решението подлежи изцяло на отмяна, а окончателният размер на разноските следва да се присъди при новото разглеждане на делото. Воден от горното ,Върховният административен съд, второ отделение