Определение № 258 от 21.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4813/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Т. Г. Т. и И. Т. Т., чрез адв. З. Г. Г., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, на решение № 308140 от 20. 12. 2019 г. по гр. д. № 29469/2017 г. на Софийски районен съд, 171 състав, с което е отхвърлен предявеният от молителите срещу Столична община иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ищците са собственици на апартамент № 7, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] нов [жилищен адрес] с площ от 86, 70 кв.м., заедно с избено помещение № 7 и 1,590 идеални части от общите части на сградата. С писмено становище, подадено от Столична община, чрез юрисконсулт Л. П., са развити съображения за неоснователност на молбата за отмяна и се иска неуважаването й. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, съобрази следното: Молителите са квалифицирали молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Като основание за отмяна сочат решение № 3 от 24. 02. 2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и на пар. 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността. Решението на КС е от 24. 02. 2022 г., съдебното дирене пред първата инстанция е приключило на 24. 10. 2019 г., а пред втората - на 07. 04. 2021 г. При тези данни настоящият състав прие следното: Според тълкувателно решение № 7/2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая недопустимостта на молбата за отмяна произтича от невъзможността посоченото от молителя обстоятелство - решение № 3 от 24. 02. 2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ, да се подведе под някое от изчерпателно посочените основания за отмяна по 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК. С решенията на КС, с които се установява противоконституционност на закон, действието на закона се отменя занапред и не се засягат уредените по окончателен начин правоотношения (решение № 3/28. 04. 2020 г. по к.д. № 5/19 г. на КС на РБ, т. 2). Тези решения не биха могли да имат значение за фактическата обстановка по конкретен правен спор и не представляват юридически или доказателствени факти по смисъла на чл. 303, ал. 1,т. 1 ГПК (по съображения аналогични на разясненията в точка 1 от тълкувателно решение № 7/31. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС), нито представляват писмено доказателство по смисъла на цитираната норма, тъй като не съдържат информация за правно или доказателствено релевантни факти, подлежащи на доказване по конкретното дело. Те не представляват и „друго влязло в сила решение“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не разрешават със сила на пресъдено нещо конкретен материалноправен спор. Като процесуално недопустима, подадената молба за отмяна не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. С оглед изхода на производството, молителите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, разноски за производството по отмяна - юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,