Определение № 57 от 09.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 616/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба на Д. С. К., [населено място], срещу определение № 4256 от 22.12.2016 г. по ч.гр.д. № 5591/2016г. на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправило. Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на Д. С. К. срещу разпореждане от 16.06.2016 г. по гр. д № 11718/2013 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд е изложил подробни съображения, че обжалваният пред него съдебен акт не прегражда развитието на делото и не подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че частната жалба е недопустима. Тя е подадена срещу разпореждане от 16.06.2016г. по гр. д № 11718/2013г. на Софийски градски съд, в което е посочено „да се уведоми Д. С. К. за дадените от Софийски апелативен съд указания по конкретизиране на молба вх. № 62958/09.05.2016 г.” Постановеният съдебен акт е по движението на делото и като такъв не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията на съда, които преграждат развитието на делото и тези, които са изрично посочени в закона. Правилен е изводът на САС, че подадената частна жалба е недопустима, тъй като обжалваното пред него разпореждане не е измежду посочените в чл.274,ал.1 ГПК определения. Ето защо като е постановил определение, с което е оставил без разглеждане частната жалба на Д. С. К. срещу разпореждането от 16.06.2016г. по гр. д № 11718/2013г. на СГС, въззивният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.