Определение № 3072 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2213/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Н. К. срещу определение № 519 от 07.08.2024 г. по ч.т.д. № 622/2024 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, е оставена без разглеждане частната жалба на страната срещу протоколно определение от 17.05.2024 г. по т.д. № 1272/2023 г. на Софийски градски съд, с което съдът по несъстоятелността е приел, че не са се явили кредитори за вземане на решения от дневния ред на събранието на кредиторите на „В. СПА“ ЕООД и е назначил постоянен синдик на дружеството в несъстоятелност по реда на чл. 677, ал. 2 ТЗ. За да постанови този резултат, съдът тълкувал нормата на чл. 613а ТЗ и възприел становище за необжалваемост на посоченото определение като непопадащо в приложното поле на същата. Посочил е също, че определението не попада и сред актовете на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото изричната му обжалваемост не е предвидена в закона, нито е предграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. С тези съображения съдът приел частната жалба за недопустима и прекратил производството по делото. Жалбоподателят оспорва този извод, считайки, че в случая е следвало да се приложи чл. 613а, ал. 3 ТЗ, която норма препраща към обжалваемост на всички актове, извън посочените в ал. 1, по съответния ред от ГПК. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. По същество е неоснователна. Съгласно задължителните разяснения в т.6 от ТР №1/2017 от 03.12.2018г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС обжалваемостта на съдебните актове в производството по несъстоятелност винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми. Такава регламентация по отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 613а, ал.1 и ал.3 от ТЗ. В чл. 613а, ал.1 от ТЗ, с които са изброени изчерпателно актовете /решения и определения/, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. За всички останали актове в ал.3 е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК – този по чл. 274, ал. 2 ГПК. Предмет на обжалване пред Софийски апелативен съд е протоколно определение, обективиращо невъзможността да се вземат решения от събранието на кредиторите на длъжника в несъстоятелност, поради неявяване на същите. С определение № 1712/07.05.2024 г. по т.д. № 1272/2023 г. на СГС /л. 258/ на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ е одобрен изготвения от синдика на „В. СПА“ ЕООД списък с приети вземания и е свикано първото събрание на кредиторите на дружеството с дневен ред избор на постоянен синдик, определяне на възнаграждението му, определяне на реда и начина на осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията за оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им. Съгласно нормата на чл. 677, ал. 2 ТЗ, когато събранието на кредиторите не може да вземе решение за избор на синдик, същият се назначава от съда. С атакуваното пред САС протоколно определение от 17.05.2024 г. съдът по несъстоятелността се е произнесъл със заместващ решение на събрание на кредиторите акт, който сам по себе си не прегражда развитието на производството по несъстоятелност, съгласно чл.613а, ал.3 вр. с чл. 274, ал.1 ГПК, дори да не биха били налице предпоставките на чл. 677, ал.2, предл. първо ТЗ, рефлектиращи върху законосъобразността му, нито изричната разпоредба за необжалваемостта му, съгласно второто предложение на разпоредбата. За кредитора не е препятствана възможността за последваща смяна на синдика /в този смисъл е определение № 135/18.03.2016 г. по ч.т.д. № 443/2016 г. на ВКС/. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,