Определение № 8519 от 04.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3480/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И. Христанов, срещу определение №2586/10.03.2026г., постановено по адм. дело №1922/2026г. по описа на Върховния административен съд. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на съдебния акт. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – "Ти Енд Ей Инвест" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, [улица], представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Т. А. чрез процесуалния си представител адв. Д. Скулиев, в депозиран писмен отговор оспорва частната жалба, счита че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв прави искане същия да бъде потвърден. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, намира че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съобаржения: С обжалваното определение тричленен състав на Върховен административен съд е оставил без разглеждане частната жалба на министъра на земеделието и храните срещу определение №10542 от 27.11.2025г., постановено от Административен съд – Бургас, по адм. дело №2235/2025г. и е прекратил производството по делото. За да достигне до този правен резултат съдът е установил, че производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на „Ти Енд Ей Инвест“ ЕООД срещу т. 174 от Решение №КЗЗ-14/18.09.2025г. на Комисията за земеделските земи за утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, включване на земеделски земи в границите на урбанизираните територии, разрешаване временно ползване на земеделските земи, отменяне, изменяне и потвърждаване на решения на Комисия за земеделските земи при Министерство на земеделието и храните /КЗЗ при МЗХ/. Със същото на основани е чл. 40, ал.1, т. 9 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/ е спряна процедурата по промяна на предназначението на 1 650 кв.м. земеделска земя, пета категория, неполивна, собственост на „Ти Енд Ей Инвест“ ЕООД, върху която е извършено строителство на обект „8 броя обслужващи дървени постройки с навеси за каравани ( приблизителна площ на една постройка – около 55-60 кв.м.) обслужващо едноетажна помещение – метална конструкция с термопанели – приблизително 100 кв.м. и др.“ и върху която ще се извърши строителство на обект „Вилна сграда“, в поземлен имот с идентификатор 48619.6.585 по КККР на гр. Царево, местност „Арапя“, община Царево, област Бургас. Съдът е отменил т. 174 от решение №КЗЗ-14/18.09.2025г. на Комисията за земеделските земи, като преписката е изпратена на КЗЗ при Министерство на земеделието и храните за продължаване на административното производство и произнасяне по същество по заявлението на дружеството. Съдът е приел, че актът за спиране на производството се обжалва по реда на Дял трети, Раздел IV от АПК. От тълкуването на разпоредбата на чл. 200, ал.2 АПК е прието, че определенията на административния съд, с което на основание чл. 200, ал.1 от АПК се отменя процесното решение, с което е спряна административната процедура, може да се обжалва с частна жалба единствено от страните участници в административното производство, образувано пред КЗЗ при МЗХ във връзка с подадено от дружеството заявление за промяна на предназначението на земеделска земя. Административния орган пред който се развива производството няма качеството на страна, а на решаващ орган. Министерството на земеделието и храните, както и министърът на земеделието и храните също не са участници в административното производство. Въз основа на което е прието, че съгласно чл. 200, ал.2 от АПК, както и решение №2/24.03.2021г., постановено по тълкувателно дело № 10/2019г. на ОСС на Върховния административен съд, административния орган, в това число КЗЗ при МЗХ, както и Министерство на земеделието и храните и министъра на земеделието и храните нямат право да оспорят съдебния акт, с който е отменена т. 174 от Решение №КЗЗ-14/18.09.2025г. на КЗЗ. По тези съображения, подадената частна жалба е преценена като недопустима и е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебното производство - прекратено. Определението е правилно. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 - 201 АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. На фазата на административното производство административният орган е решаващ, овластен от закона орган да издаде определен административен акт, съответно – да извърши административна услуга. Поради това административния орган, с оглед на чл. 200, ал. 2 АПК, не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г на ОСС на ВАС по тълк. д. № 10/2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Ето защо, като е приел, че административния орган – Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието и храните, както и Министерство на земеделието и храните, и министъра на земеделието и храните не са активно процесуално легитимирана да обжалва постановеното от Административен съд - Бургас определение по чл. 200 АПК, тричленният състав на ВАС е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Останалите доводи на частния жалбоподател са ирелевантни за дължимата в настоящото производство преценка на правилността на обжалваното определение, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Петчленен състав