Решение № 10892 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2009 г.

Решение № 10892 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Олександър Русов против решение № 1183 от 16.01.2009 г., постановено по адм. д. № 5986/2008 на Административен съд - София град (АССГ). В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост на решаващите изводи на съдебния състав и допуснато нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени отказът в полза на касатора да бъде издадено разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "Миграция" при Главна Дирекция "Охранителна полиция" - МВР, не ангажира становище. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. С обжалвания пред първоинстанционния съд отказ № ХМ-6881 от 10.07.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, на касатора Олександър Русов (OLEXANDR RUSOV), с украинско гражданство, е отказано издаването на разрешение за постоянно пребиваване в Р. България - поради това, че не е изпълнил условието за пребиваване в страната на законно основание без прекъсване през последните пет години. На базата на приобщените към административната преписка писмени доказателства АССГ е установил, че Русов притежава удостоверение за самоличност на чужденец № 0131334, издадено от 7-мо РПУ - СДВР на 1.10.1999 г., за временно пребиваване в гр. София със срок до 6.06.2000 г. Считано от 3.04.2000 г. до 20.06.2006 г. е бил задържан под стража във връзка с водено срещу него наказателно производство, като в рамките на този период се е намирал в Затвора - София, СА "М-р Г. Векилски" № 2 и СА "Д-р Г. М. Димитров". На 9.10.2007 г. е напуснал територията на Република България през ГКПП Дуранкулак и се е завърнал на 4.11.2007 г. през ГКПП Русе - ЦГ. Понастоящем се легитимира с временен документ, удостоверяващ самоличността му - № 740672142, издаден на 18.03.2008 г. от МВР, София. При извършената преценка за законосъобразност на административния акт първоинстанционният съд правилно е приел, че приложимата към спора норма на чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ е императивна по своя характер и само при кумулативното наличие на двете предвидени в нея предпоставки: пребиваване на територията на страната през последните пет години без прекъсване и на законно основание, административният орган може да удовлетрови искането за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденеца. С разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на Правилника за прилагане на ЗЧРБ е дадена легална дефиниция на употребеното от законодателя понятие "пребиваване без прекъсване". Според предписанието й такова е налице, когато чужденецът пребивава на законово основание - с виза, по силата на международни договори или въз основа на акт на Министерски съвет за безвизов или облекчен визов режим или след разрешение на органите на дирекция "Миграция" на МВР, ако разрешенията са издавани последователно, без да са налице прекъсвания между тях. Изброяването е лимитативно и поради това задължително, ето защо задържането на Русов под стража за времето от 3.04.2000 г. до 20.06.2006 г. не може да бъде квалифицирано в хипотезата на тази разпоредба, дори и реално да го е поставило в невъзможност да подаде документи за издаване на разрешение за пребиваване. По делото няма спор, че Олександър Русов е влязъл на територията на страната и е имал разрешен срок за пребиваване до 6.06.2000 г., като последващата му молба с правно основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ е от 3.06.2008 г. Същевременно АССГ удачно е изтъкнал в мотивите на решението си, че в рамките на релевантния период - последните пет години преди постановяване на отказа (10.07.2003 г. - 10.07.2008 г.) и след освобождаването му от Затвора (20.06.2006 г.), Русов не е упражнил правото да изготви документи и инициира процедура по уреждане престоя си в страната. Това негово бездействие, ведно с безспорния факт на прекъсване на пребиваването с напускане територията на България за периода 9.10.2007 г. - 4.11.2007 г., изключват възможността да получи разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ. На базата на безпротиворечиво установената фактическа обстановка, решаващият съд в мотивите на оспореното решение правилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки да бъде издадено разрешение за постоянно пребиваване. Постановявайки този правен резултат, АССГ е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на релевираните с касационната жалба основания за отмяна, атакуваното първоинстанционно решение, с което е отхвърлена жалбата на Олександър Русов против отказ № ХМ-6881 от 10.07.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,