Решение № 5198 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 584/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, подадена чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност – П. Петров против решение № 34211 от 20 октомври 2025 год., постановено по адм. дело № 5971/2025 год. по описа на Административен съд София - град.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на основание чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон.

В подкрепа на това оспорване твърди, че е налице предвидената в чл. 36а, ал. 5, т. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) предпоставка за издаване на оспорената заповед. Сочи, че заповедта е била мотивирана с констатирано системно нарушение на нормативен акт по прилагането на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА), с оглед издадените четири наказателни постановления, които са влезли в сила. Посочва, че системното извършване на нарушения е самостоятелно основание за упражняване на правомощието на председателя на ДАМТН по заличаване от регистъра и обезсилване на издаденото удостоверение за вписване. Излага, аргументи че обстоятелството, че до настоящият момент дружеството няма установени нарушения не води до извод за незаконосъобразност на акта, тъй като е установена системност на извършените нарушения.

В съответствие с така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се потвърди обжалваната заповед. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба – „Витоша строй“ АД, чрез процесуален представител – адвокат С. Димитрова от Адвокатска колегия гр. София, в подаден писмен отговор и в съдебното заседание по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 2130-26 от 13 май 2025 год., с която на основание чл. 36а, ал. 5, т. 1 ЗТИП председателя на Държавна агенция за метрологичен и технологически надзор е заличил „Витоша строй“ АД от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и е обезсилил издаденото на „Витоша строй“ АД удостоверение № С952 от 22 декември 2020 год. за вписване в регистъра на ДАМТН, като лице, което извършва поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори.

За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил следното:

От зам. председателя на ДАМТН са издадени 4 броя наказателни постановления, с които на основание чл. 55, ал. 2 от ЗТИП на дружеството са наложени имуществени санкции, както следва:

• наказателно постановление № НП-46 от 09 юли 2024 год., влязло в сила на 17 февруари 2025 год., за нарушение на чл. 7а, т. 1 от НБЕТНА;

• наказателно постановление № НП-48 от 09 юли 2024 год., влязло в сила на 17 февруари 2025 год., за нарушение на чл. 7а, т. 1 от НБЕТНА;

• наказателно постановление № НП-50 от 26 юли 2024 год., влязло в сила на 21 февруари 2025 год., за нарушение на чл. 7а, т. 1 от НБЕТНА;

• наказателно постановление № НП-55 от 15 август 2024 год., влязло в сила на 17 февруари 2025 год., за нарушение на чл. 7а, т. 1 от НБЕТНА.

Тези наказателни постановление са били предмет на съдебен контрол за законосъобразност и на влезли в сила.

С уведомление от 09 април 2025 год. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството е уведомено за започнало производство за обезсилване на удостоверение № С952 от 22 декември 2020 год., поради установено системно неизпълнение на задълженията на дружеството по ЗТИП и наредбите по прилагането му, а именно – наличие на четири влезли в сила наказателни постановления. Указана е възможността за подаването на писмени възражения и искания, както и изразяване на становище по доказателствата. Уведомлението е съобщено на 14 юли 2025 год. В съответствие с така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в противоречие на закона. Обосновава извод, че органът, тълкувайки погрешно материалния закон, е взел предвид факти (нарушения), които не са установени при осъществяване на меродавната периодична проверка. Приел е, че издаването на процесната заповед е на база нарушения, установени при внезапна проверка, а не за нарушения, установени при периодична (ежегодна) проверка по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП. В тази връзка съдът е посочил, че системните нарушения по смисъла на § 1, т. 30 ДР на ЗТИП трябва да са установени при извършване на периодичните проверки по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП (максимум две календарни години), като няма пречка допълнително да се издават наказателни постановления и да се предписват мерки. С оглед на което, съдът е приел, че в случая при проверката по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП не са констатирани нарушения, видно от приложените протоколи, а посочените в оспорената заповед 4 броя влезли в сила наказателни постановления са за нарушения, установени при извършване на друга проверка – внезапна (не е периодична ежегодна проверка от предишната година, доколкото в наказателните постановления изрично е отразено, че се касае за внезапна проверка).

Въз основа на така развитите мотиви, съдът е приел оспорената заповед за незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон, поради което я е отменил. В полза на оспорващия са присъдени и разноски в размер на 1050,00 лева.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

По приложението на материалния закон, настоящата касационна инстанция приема следното:

Съгласно чл. 36а, ал. 5, т. 1 ЗТИП, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед, когато установените нарушения по ал. 4 се извършват системно. Тези нарушения са когато при проверките по ал. 1 се установи, че лицето, вписано в регистъра и получило удостоверение по чл. 36, ал. 1, не спазва обхвата на издаденото удостоверение или не изпълнява задълженията си по този закон и наредбите по прилагането му. В случая от представените по делото доказателства, е видно, че председателят на ДАМТН правилно е установил, че в рамките на две години, какъвто е срока посочен в закона, от касатора са извършени четири нарушения.

В разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на ЗТИП е дадено легално определение на понятието „системно“ - извършването на три или повече нарушения на този закон или на нормативните актове по прилагането му в рамките на две календарни години. Фактът на издадените наказателни постановления, както и влизането им в сила, не се оспорва от касатора. Тъй като същите касаят извършване на нарушения в законово определения времеви отрязък, обосновано административния орган е приел, че е доказана системност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на ЗТИП. Наличието на четири броя влезли в сила наказателни постановления е релевантният факт, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи рестриктивната мярка на цитираното в заповедта му основание, с цел преустановяване извършването на дейността по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност (асансьорни уредби) при доказани системни нарушения на изискванията за осъществяването й от страна на „Витоша строй“ АД.

Процесната заповед е издадена в условията на обвързана компетентност т.е. издателят на акта следва само да установи наличие на предпоставките залегнали в чл. 36а, ал. 5, пред. 1 от ЗТИП – системност на извършвани нарушения по ЗТИП и/или подзаконови актове свързани с експлоатацията на асансьори, за да издаде заповед по този текст от закона. Предвид важността на дейността за безопасността на гражданите, законодателят е предвидил императивно задължение на председателя на ДАМТН да издаде такъв акт при наличието на три или повече нарушения в рамките на две календарни години, без значение дали са настъпили вредните последици от тях или не.

При данните по делото, след обстоен анализ на събрания доказателствен материал и относимата нормативна уредба, административният орган правилно се е позовал на наказателни постановления, за които е установено, че са влезли в законна сила, за да породят действието си, от което да последва и заличаването на едноличния търговец от регистъра и обезсилване на удостоверението му.

Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е формирал неправилен извод, че оспорената заповед на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е постановена в противоречие с относимите материалноправни норми, поради което съдебното решение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, по силата на което, жалбата против оспорената заповед следва да се отхвърли.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на касатора се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя в размер на общо 200,00 (двеста) лева, равняващи се на 102,26 евро.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,