Определение № 975 от 31.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1206/2025 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ЗАД „Алианц България“ АД, вх. № 3569/20.02.2026 г. за изменение /допълване/ на определение № 237/26.01.2026 г. по т. д. № 1206/2025 г. в частта за разноските. В молбата е изразено становище, че при постановяване на определението си съдът не е взел предвид формулираното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски и представения по делото договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за плащане на възнаграждение в размер 3 462 лв. в полза на адвокат В.. Копие от молбата е изпратена на насрещната страна, която е ангажирала становище за нейната неоснователност, евентуално е формирала искане за намаляване на възнаграждението в приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК след постановяване на определение № 237/26.01.2026 г. и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С подадения отговор на касационна жалба процесуалният представител на ответника по касация е формулирал искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3 462 лв., платено на 16.06.2025 г. по банков път. Насрещната страна е възразила срещу размера на възнаграждението и е направила искане за неговата редукция. Настоящият състав съобразява решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. в приложение на чл. 633 ГПК и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС, както и доразвиваща практика на касационната инстанция, с която се приема, че минималните прагове на адвокатските възнаграждения, регламентирани от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), могат да бъдат ползвани единствено като ориентир при определяне и присъждане на дължимите адвокатски възнаграждения. Съставът съобразява обжалваемия интерес, липсата на процесуално представителство в открито съдебно заседание и обемът защита, реализиран чрез подадения отговор, и приема, че на ответната по касация страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. /613, 55 евро/. До горницата от 3 462 лв. молбата следва да бъде оставена без уважение поради основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС