Определение № 30 от 26.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 263 412 от 24.03.2021 г., подадена от Ф. А. А. и З. М. А. чрез адвокат В. К. от АК – П. против Определение № 260 386 от 09.03.2021 г. по в.гр.д.№ 411/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик. С обжалваното определение е оставена без уважение молба на жалбоподателите за изменение на въззивно Решение № 260 020 от 28.01.2021 г. по в.гр.д.№ 411/2020 г. на ОС – Пазарджик, І възз.състав в частта за разноските. Постъпил е отговор от С. Р. Б. чрез адвокат К. Д. от АК – П., съгласно който жалбата е недопустима по аргумент от т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Настоящият състав на ВКС, Второ г.о. намира, че подадената частна жалба е процесуално допустима, но функционално компетентен да се произнесе по нея е Апелативен съд – П.. Обжалва се акт, който съгласно т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК подлежи на контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, т.е. въззивните функции по отношение на определения и разпореждания на окръжен съд, постановени в качеството му на въззивен, с които за първи път съдът се произнася по процесуалноправен въпрос, са възложени на апелативните съдилища, а не на Върховния касационен съд. Ето защо и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и то да бъде изпратено по компетентност на Апелативен съд – Плвдив, който следва да се произнесе по съществото на частната жалба. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия