Решение № 2333 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Велико Търново чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Василева срещу решение № 1976/17.06.2025 год. постановено по адм. дело № 345/2025 год. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено Решение № 1040-04-29 /15.04.2025 год. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново и са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата подадена срещу решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците А. Х. и Т. С. Б. чрез процесуален представител адв. Ц. Димитрова в писмен отговор по делото дават становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Претендират разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с Експертно решение № 91892 от заседание № 220 от 03.10.2023 год. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД на М. А. К. е определена оценка на работоспособността 87 % трайно намалена работоспособност със срок на намалената работоспособност 3 год. (до 01.10.2026 год.) и дата на инвалидизиране 21.06.2023 год. Ответниците по касацията са членове на ТЕЛК, постановила експертното решение. Посоченото експертно решение на ТЕЛК е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ Велико Търново, която е предложила да бъде обжалвано пред НЕЛК по отношение на оценката на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане). ТП на НОИ Велико Търново е оспорило решението на ТЕЛК и с експертно решение № 90259 от заседание № 018 от 26.01.2024 год. на НЕЛК - специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, то е отменено и медицинското досие е върнато за ново освидетелстване поради съществени нарушения на изискванията на чл.63, ал.1 от НМЕ по отношение на ч.1, р.9, т.19 от НМЕ, поради липса на рентгенологични данни за псевдоартроза на шийката на дясна бедрена кост. В изпълнение на указанията на НЕЛК състав на ТЕЛК към „МБАЛ Д-р Димитър Павлович“ ЕООД издал експертно решение № 90259 от заседание № 46 от 07.03.2024 год., с което определил на М. А. К. 38 % трайно намалена работоспособност със срок на намалената работоспособност – 3 год. (до 01.01.2027 год.) и дата на инвалидизиране 21.06.2023 год. Това експертно решение също е оспорено пред НЕЛК от ТП на НОИ Велико Търново. С експертно решение № 91389 от заседание № 68 от 27.06.2024 год. на НЕЛК - специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ е определена 38 % трайно намалена работоспособност по причина „общо заболяване“ със срок 3 години и дата на инвалидизиране 21.06.2023 год. Решението не е оспорено. На М. А. К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 16.10.2023 год. в размер на социалната пенсия по чл.74, ал.1 от КСО. С разпореждане № 2112-04-900#3/13.02.2024 год. пенсията е спряна от 05.02.2024 год. на основание чл.95, ал.1, т.6 от КСО. Съгласно влязлото в сила експертно решение № 91389 от 27.06.2024 год. на НЕЛК на М. А. К. е определена ТНР 38 % и същият не попада в хипотезата за право на получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане от 09.08.2024 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Велико Търново на основание чл.71, чл.72, чл.90а, чл.96, ал.1, т.4 от КСО личната пенсия за инвалидност на К. е прекратена считано от 16.10.2023 год. Според документите в административната преписка надвзета пенсия от М. А. К. за периода 16.10.2023 год. - 31.01.2024 год. е 972, 70 лева главница и 106, 26 лева лихва към 17.10.2024 год. Във връзка с причинената щета на ДОО от отмененото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е възложена ревизия на разходите на ДОО приключила с Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01723382/17.10.2024 год., с който на основание чл.110, ал.1, т.1 от КСО на ответниците по касацията е определен начет за сумата на неправомерно изплатената пенсия на М. А. К. за периода 16.10.2023 год. - 31.01.2024 год. в размер на 972, 70 лева главница и 106, 26 лева лихва към 17.10.2024 год. Към ревизионния акт е приложен анализ, неразделна част от същия. Издадено е Разпореждане № РО-5-04-01754563/11.11.2024 год. от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО на А. Х. и Т. С. Б. е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ Велико Търново, който отхвърлил жалбата на лицата с оспореното пред съда решение. Решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново е обжалвано пред административния съд, който с процесното решение е уважил жалбата и е отменил административния акт. След като е анализирал разпоредбата на чл.110 от КСО съдът е установил, че няма нарушение на нормативните разпоредби при издаването на решението на ТЕЛК с оглед отмяната му от НЕЛК, поради което не е налице основание по чл. 110 от КСО за реализиране на имуществената отговорност. Видно от ЕР на НЕЛК в същото не са посочени нарушени конкретни разпоредби на нормативните изисквания при издаване на решението. Членовете на ТЕЛК са взели решението си въз основа на наличната медицинска документация, която е било достатъчна за да оценят здравословното състояние на лицето. Първоинстанционният съд е изложил мотиви в смисъл, че членовете на ТЕЛК и НЕЛК действат в рамките на своята професионална компетентност при определяне на процента на трайно намалена работоспособност като в случая явно е налице различна интерпретация на наличната документация относно оценката на здравословното състояние на преосвидетелстваното лице и неговите заболявания. Не може да се приеме, че са налице нарушения на нормативните разпоредби при издаването на отмененото ЕР само защото ТЕЛК е имала различен субективен подход при преценка на представената документация. Субективната преценка извършвана в рамките на определените медицински знания и в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на друг състав на ТЕЛК, или пък на НЕЛК, както е в случая, който е в позиция инстанционно да контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. Членовете на ТЕЛК към "МБАЛ –Павликени" д-р А. Х. и д-р Т. С. Б. са установили фактите според професионалната си подготовка и не следва да носят отговорност за своята професионална дейност, изразена като заключение относно трайната неработоспособност на освиделстваното лице в медицинската експертиза. Цялата дейност на експертна оценка, макар да следва правилата за медицинската експертиза в НМЕ, в своята дейност ТЕЛК (а и на НЕЛК) разполага с пълна свобода да преценява представените клинични данни и документация за съответното заболяване, въз основа на които по вътрешно убеждение да формира изводи в рамките на медицинските знания и опит на своите членове за степента на увреждането, обусловеният функционален дефицит. Разликата в констатациите и различните мнения на ТЕЛК и НЕЛК в производството по медицинска експертиза, основани на едни и същи доказателства, не може да е скрепено с имуществена санкция за членовете на ТЕЛК, само за това, че при формиране на своето вътрешно убеждение и мнение са възприели и оценили едни и същи доказателства по различен начин от НЕЛК. Несъгласието на експертите от НЕЛК с медицинското мнение на тези от ТЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК, постановила отмененото решение. От друга страна съдът е приел, че административният орган не е доказал виновно поведение на двамата лекари-членове на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществена отговорност. Поради изложеното жалбата е приета за основателна и административният акт е отменен като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Правилото на чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) предвижда експертизата на трайно намалената работоспособност за да е законосъобразна, да включва определянето на обстоятелствата от т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането съответно да включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1-5. В разпоредбата на чл. 62 от Наредбата видът и степента на увреждането-степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинико - експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон процентът на ТНР/вида и степента на увреждане се съобразяват със степента на установения дефицит. Анализът на цитираната уредба дава основание за правен извод, че експертизата изразена в решение на ТЕЛК и НЕЛК е професионална дейност на специалисти със специална подготовка, натоварени със задача да установяват факти свързани със здравословното състояние на освидетелстваните лица, които факти и цели са предвидени в нормативната уредба за нуждите на различни административни производства, включително и тези, уредени по КСО. Тази дейност на експертна оценка се извършва по предвидените нормативни правила, но съдържа и субективната преценка на отделните специалисти - членовете на ТЕЛК и НЕЛК, в което се изразява професионалния характер на експертизата. Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. За да е налице такова нарушение следва да е установено нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие, изискуемо според правната норма - например чл. 62 от НМЕ като наред с това е довело и до издаване на неправилно решение - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице. В настоящия случай и в двете решения на ТЕЛК и НЕЛК е налице обсъждане на медицинската документация, анализирани са медицинските данни от нея и е направен извод относно здравословното състояние на освидетелствания М. А. К.. Процентите на ТНР са определени според отправните точки посочени в чл. 63 от НМЕ, а различията в тях са резултат от различната субективна професионална оценка въз основа на данните от медицинската документация. От друга страна в решението на НЕЛК не се сочат нарушения при издаването на решението на ТЕЛК, които са довели до отмяната му, а се постановяват различни изводи въз основа на установените факти в процесното административно производство, без първоинстанционният съд да е констатирал извършено нарушение на нормативни разпоредби по издаването на решението на ТЕЛК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответниците А. Х. и Т. С. Б. следва да се присъдят претендираните от тях разноски за касационното производство, съответно в размер на 600 лева /306,78 евро/ на А. Х. и 600 лева /306,78 евро/ на Т. С. Б. изплатено от всеки от тях адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие приложен към писмените бележки на техния пълномощник, които разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,