Определение № 338 от 07.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 862/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК-във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 2507/14.ІІ.2017 г. на едноличния търговец В. С. Х. от [населено място], [община], област С.,, действащ с фирмата „Кристал`2006-В. Х.”, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 370 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 2.ІІ.2017 г., постановено по т. дело № 2680/2014 г., с което постановеното по същето дело въззивно решение № 1160/7.VІ.2016 г. е било допълнено, като на основание чл. 78 ГПК този ЕТ-въззивник е бил осъден да заплати на въззиваемото [фирма]-София (с предишно фирмено наименование „И Еф Д. Лизинг”) сума в размер на 1 487 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и седем лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Оплакванията на ЕТ частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното определението по чл. 248, ал. 1 ГПК както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това Х. претендира отменяването му и произнасяне по съществото на искането от настоящата инстанция с определение, с което „да се остави без разглеждане или без уважение, със законните последици” молбата с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК на [фирма]-София. Инвокирани са доводи както за просрочие на искането за допълване на въззивното решение в частта му за разноските, така и досежно това, че „второинстанционното производство не се отличава с такава сложност, че да бъде присъждано възнаграждение в такъв размер”.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по настоящата частна жалба [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на САС по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че изложените в подкрепа па искането на ЕТ за отменяване на този съдебен акт съображения „са несъстоятелни и не срещат подкрепа нито в нормативната уредба, нито в практиката на съдилищата”.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК пред САС, настоящата частна жалба на едноличния търговец от [населено място], [община], област С. В. С. Х., действащ с фирмата „Кристал`2006-В. Х.”, ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

САС е могъл преди всичко да констатира, произнасяйки се изрично по допустимостта на молбата с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, с която е бил сезиран, че тя датира от 13 юни 2016 г. (вх. № 8557), докато постановеното от него по същото дело решение е от дата 7.VІ.с.г., т.е. че надлежно е бил спазен едномесечният преклузивен срок за отправяне на такова искане.

Констатирано е било съща така от въззивния съд, че претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение точно в размер на сумата от 1 487 лв. е била формулирана още в писмения отговор на д-вото по въззивната жалба на ЕТ от 14.ІІІ.2014 г. Действалата към тази дата редакция на текста на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиждала, че при материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението по граждански дела за една инстанция /независимо от поредността й/ се определя по формулата: „650 лв. + 2% за горницата над 10 000 лв.” или при конкретно установения в процесния случай материален интерес от 51 856.60 лв., предсдтавляваща цена на иска, това прави минимално възнаграждение от 1 487.13 лв. В действителност присъденото такова юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемото търговско дружество е била с тринадесет стотинки по-малко от законоустановения негов минимум.

В заключение, възражението на ЕТ настоящ частен жалбоподател за прекомерност на присъденото в негова тежест юрисконсултско възнаграждение е прекрлудирано с приключване на устните състезания по делото пред въззивния съд, т.е. на датата 22.Х.2015 г. и затова не може да се слуша в настоящето пр-во пред ВКС.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение