Определение № 1069 от 11.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4908/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Енерго-Про Продажби”АД [населено място], представлявано заедно от всеки двама С., Я.Д. и Д.Д., чрез процесуалният представител адвокат М. против въззивно решение № 1083 от 16.08.2022г. по в.гр.д. № 791 по описа за 2022г. на Окръжен съд Варна, в частта с което частично е потвърдено решение № 4239 от 14.10.2019г. по гр.д. № 9219/2019г. на Районен съд Варна като е прието за установено в отношенията между страните, че П. Д. П. не дължи на „Енерго- Про Продажби”АД разликата между сумата от 1 950.70лв. и 5 486.75лв., представляваща стойност на начислена електрическа енергия за периода 28.05.2017г.-27.05.2018г., в обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за което е издадена фактура № [ЕГН] от 3.06.2019г., на основание чл.124 ал.1 ГПК. В частта, с която е отменен постановения акт и вместо това е постановен друг, с който иска е частично отхвърлен, решението е влязло в сила. Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими към предмета ан спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и събраните доказателства? Позовава се на противоречие с приетото в конкретно цитирани решения, 2. Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експретизата с оглед обосноваността й?Независимо дали възприема заключението, следва ли съдът да посочи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?, 3. При наличие на няколоко противоречиви заключения по един и същ въпрос, длъжен ли е съдът да обсъди всички и да се аргументира защо възприема едно от тях? Позовава се на противоречие със съдебни актове, които прилага. 4. Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила? Въпросът обосновава със заключението на приетата по делото експертиза, съгласно което монтираният електромер е бил нов, т.е. с нулеви показатели и след като е налице отчетена енергия, която е доставена до обекта, то единственият извод, че тя е такава която реално е преминала и е използвана от потребителя. Прилага множество решения, на които счита, че въззивният акт противоречи. Според касатора постановеният въззивен акт е и очевидно неправилен. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 144 от 12.03.2021г. по гр.д.№ 1251/2020г. на ІV г.о., е бил отменен първият постановен въззивен акт и делото е върнато на въззивния съд със задължителни указания за допускане на допълнителна или повторна експертиза за изясняване на конкретно посочени релевантни за спора факти. При новото разглеждане на делото, след назначаване и приемане на заключение на нова експертиза, изготвена от софтуерен специалист, въззивният съд е счел предявеният иск за частично неоснователен и недоказан, с решаващият мотив, че процесното количество ел.енергия, натрупано в скрития регистър от 32514кВтч не би могло да бъде консумирано за едногодишен период, като е по-вероятно това да е станало от датата на монтажа на СТИ през 15.02.2016г.до датата на демонтажа 27.05.2018г., т.е. за време повече от две години. Според съда не е изяснен и въпроса – от кого е извършено въздействието върху СТИ, доколкото „Енерго Про Мрежи“АД /сега „ЕРП Север“АД/ като мрежови оператор и собственик на СТИ разполага със софтуер за промена на тарифните схеми. Крайният му извод е за основателност на предявеният иск за недължимост на разликата между 1 950.70лв. /която сума е изчислил като потребена за претендирания едногодишен период/ до претендираната 5 486.75лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия. Настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по поставеният от касатора първи въпрос, касаещ задължението на съда да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички релевантни за делото обстоятелства. Същият е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с установената практика, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички ангажирани доказателства в тяхната съвкупност. На тази база той преценява установените факти и може да приеме за установен и факт, който според опитните правила съпътства друг, вече установен по делото факт.Доказването може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства /вж. /вж.напр.решения по гр.д.№ 2206/2020г.на ІV г.о.и гр.д.№ 921/2010г.на ІV г.о/. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение