Определение № 69 от 04.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2014 г.

С определение № 130/26.03.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 598 от 28.11.2013 г., постановено по гр.д. № 1032 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-П., гражданска колегия в атакуваната му част, с която е отменено решение № 1212 от 28.06.2013 г. по гр.д. № 1728/2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, ІІІ гр.състав и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] против Х. П. Д., З. П. М., В. Й. М., Г. А. Б., Е. К. Д., И. Ц. Д., Ц. И. Д., А. И. Д. и Г. К. Я. ревандикационен иск по отношение на масивна триетажна сграда с площ от 1750 кв.м., ведно със 7604/13982 ид.ч. от дворно място в [населено място], област П., [улица], съставляващи част от ПИ № 3382, включена в УПИ І-3382, 3383, 3384-производствени дейности, кв.96-а по плана на [населено място], целият с площ от 13 982 кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в дворното място и със съответните проценти идеални части от правото на строеж за всяка една от конкретните постройки, като е указано на касаторите Е. К. Д. и Г. К. Я. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 4199.00 лв. и на касаторите Х. П. Д., З. П. М., В. Й. М., Г. А. Б., И. Ц. Д., А. И. Д. и Ц. И. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 4199.00 лв. С молба вх. № 3288/2.04.2014 г. Е. К. Д. и Г. К. Я. са поискали да се измени определението в частта относно дължимата държавна такса, като са наведени доводи, че същата се дължи в по-нисък размер. Молбата е основателна. При определяне размера на държавната такса настоящият съдебен състав е съобразил представеното към исковата молба на [фирма], [населено място] удостоверение за данъчна оценка в размер на 839779.60 лв. /лист 63 от първоинстанционното дело/ по която е внесена държавна такса при предявяване на иска. Предмет на спора обаче е идеална част от дворното място и една от сградите в него, за които ответниците по иска, настоящи касатори, са снабдени с изпълнителен лист, като съделители по гр.д. № 4027/1997 г. на ПРС, VІІ гр.състав и са въведени във владение. Към подадения от Х. П. Д., З. П. М. и В. Й. М. отговор на исковата молба, същите са приложили удостоверение за данъчна оценка на процесните идеални части от дворно място и сграда в размер на 323902.90 лв. Тази цена на иска не е била оспорена в срока по чл.70, ал.1, изр.второ ГПК. Следователно цената на предявения ревандикационен иск съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК е 323902.90 лв. и дължимата за разглеждането на касацонната жалба държавна такса е общо 1619.51 лв. Отричаните от ищцовото дружество права на касаторите са придобити в производство за съдебна делба, приключило със съдебна спогодба от 17.01.2012 г. по гр.д. № 4027/1997 г. на ПРС, по която правата им са по 1/6 ид.ч. или за разглеждане на касационната жалба Е. Д. дължи държавна такса в размер на 269.92 лв., Г. Я. – 269.92 лв., Х. П. Д. и З. П. М. – общо 269.92 лв., В. М. – 269.92 лв., Г. Б. – 269.92 лв. и И. Д., Ц. Д. и А. Д. – общо 269.92 лв., в който смисъл следва да бъде изменено определението по чл.288 ГПК в частта за дължимата държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение