Определение № 120 от 29.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 155/2024 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод определение № 441/05.02.2024 г., постановено по НОХД №7245/2023 г. от Софийски районен съд, с което е прекратено съдебното производство и е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Поморие. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – Поморие, позовавайки се на чл. 36, ал.3 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното: По обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Поморие, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия А. Е. С. за извършено от него престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, в Районен съд – Поморие е било образувано НОХД № 48/2023 г. В проведеното разпоредително заседание този съд е приел, че компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд, тъй като договорът за лизинг е сключен в гр. София, а и липсвали данни автомобилът да е пребивавал на територията на гр. Поморие, респективно гр. Ахелой. При тези съображения съдебното производство е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. В получаващия съд е било образувано НОХД № 7245/2023 г. В разпоредително заседание, проведено на 31.10.2023 г., съдът приел, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – Поморие. Постановил прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на Районен съд – Поморие. След получаване на делото с разпореждане от 23.11.2023 г., постановено по НОХД № 48/2023 г., съдията-докладчик е разпоредил повторно изпращане на делото на Софийския районен съд, който е компетентен да повдигне спор за подсъдност по чл. 44 от НПК. С цитираното по –горе определение № 441 от 05.02.2024 г. е прието, че с оглед обвинителния акт противозаконното присвояване на чуждата вещ е осъществено в съдебния район на Районен съд – Поморие. В тази връзка е коментирана поканата –уведомление за прекратяване на договора за финансов лизинг, чието връчване е възложено на частен съдебен изпълнител, с район на действие ОС-Бургас, като това уведомление е залепено на посочения от подсъдимия адрес в гр. Ахелой. С така предложените аргументи съдът прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност, който да бъде разрешен от Върховния касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.1 от НПК съдът се произнася по въпросите за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. Застъпеното становище от Районен съд –Поморие, посочено по-горе, че протироправното разпореждане е извършено непременно в гр. София, не е съвсем точно, като се имат предвид присъстващите в обвинителния акт фактически твърдения, залегнали на стр. 6. Изтъкнатите съображения на Софийския районен съд, че от доказателствата по делото е установено присвояването да е осъществено с отказа да се върне чуждата вещ, всъщност са обвързани единствено с действията, извършени от частния съдебен изпълнител, но без да проследени и други инкриминирани факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Спорът за подсъдност между двете съдилища наистина следва да бъде разрешен, както посочва и прокурорът, според правилото „ когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението …делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство“ – тоест, в района на Поморийския районен съд. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение