Определение № 867 от 24.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2529/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу определение №581 от 08.09.2022 г. по в.т.д.№197/2022 г. на АС Варна, с което е оставена без уважение молбата на „Енерго-про продажби“ АД за изменение на постановеното по делото решение №171 от 27.05.2022 г. в частта му за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 1256 лв. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като разноските за адвокатско възнаграждение следва да се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един иск поотделно, респективно присъденото възнаграждение е под минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по частната жалба „УП България 11“ ЕООД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че присъденият с решението /след осъществена преценка за фактическата и правна сложност на делото и след намаляване поради прекомерност/, размер на адвокатско възнаграждение от 7512 лв., надвишава минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, още повече, че е налице съобразяване на материалния интерес по делото – сбор от цената на исковете, с предвидените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5, вр. чл.7, ал.2, т.4 и т.5, вр. §2а от Наредба №1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение с ДДС следва да се определи по всеки един от предявените искове. В случая са предявени два иска – по чл.79, ал.1 от ЗЗД за сума в общ размер от 184 813.27 лв., минималният размер на възнаграждението по който е 6271.52 лв. с ДДС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в общ размер от 51 680.14 лв., минималният размер на възнаграждението по който е 2496.48 лв. с ДДС. В този смисъл и с оглед изхода на делото, ищецът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния съд в претендирания от ответника размер от 8768 лв. с ДДС. От тази сума са присъдени 7512 лв. с ДДС, поради което следва да бъдат присъдени още 1256 лв. с ДДС, в който смисъл след отмяна на обжалваното определение, следва да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение