Определение № 1401 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1244/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена в срок от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД гр. София, срещу определение № 5389 от 05.12.2024 г., постановено по адм. дело № 648/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което в производство по чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 4429/31.10.2024 г. по същото дело, в частта за разноските. Иска се отмяната му. Ответникът Т. Т. Ч., чрез адв. П. Павлов, моли частната жалба да се остави без уважение, по съображения, развити в писмения отговор. Настоящата инстанция счита, че оспорването е неоснователно, по следните съображения: С решението по същество, административният съд е отменил отказ, обективиран в писмо от 17.07.2024 г. на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, да се произнесе по отношение на заявление на физическото лице Ч. от 28.05.2024 г. за предоставяне на достъп до лични данни и е върнал преписката на дружеството за предоставяне на искания достъп до лични данни при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При този резултат по делото, с първоинстанционното решение администраторът е осъден да заплати на Ч. платената държавна такса от 10 лева и на адв. Павлов сумата 900 лева за адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатска защита и съдействие. Частният жалбоподател твърди, че делото не е с фактическа и правна сложност и би следвало да се присъдят не повече от 300 лева за адвокатски хонорар. Освен това счита, че доходите на Ч. надхвърлят минималната работна заплата към релевантния момент, за да е налице основание за предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднено лице. АС - Хасково е дал отговор и на двата спорни въпроса. От една страна, след като е обсъдил наличните по делото факти и обстоятелства, правилно е приел, че лицето е материално затруднено и има право на безплатна помощ по чл. 38 от ЗА. Този извод е формиран независимо от практиката на ВКС, че оказването на правна помощ зависи единствено от преценката на самия адвокат. От друга страна, присъденото възнаграждение от 900 лева съответства на минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес - по ЗЗЛД. Съдът надлежно е аргументирал и становището си, че в конкретния случай спорът не е с ниска фактическа и правна сложност, тъй като делата за защита на личните данни изискват задълбочено познаване на националното и европейското законодателство, тъй като се касае за специфична материя. Освен това е приел, че защитата на правата на физически лица във взаимоотношенията им с небанкови финансови институции изисква адвокатът да вземе предвид не само индивидуалните особености, но и потенциалните социални и икономически последици от изхода на делото, поставяйки казуса в по-широк социален аспект, тъй като обикновено се касае за взаимодействие с граждани в уязвимо положение и с по-висока обществена значимост на защитата. Предвид изложеното не са налице пороци на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,