Определение № 3803 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2094/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, подадена чрез пълномощника му юрк. Шулева, за изменение на Решение №1260/12.02.2025 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по административно дело №2094/2024 г., в частта му за разноските. В искането се твърди, че присъденото в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Поради това се иска намаляването му. Ответникът по искането - „И.“ ЕООД, ЕИК 110547047, със седалище и адрес на управление: гр. Троян 5600, [улица] - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. М. Ичев, по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено без уважение. Искането е допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Молителят не е представил списък на разноските. Значението на последния обаче е само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените й разноски, но не и за правото й да иска изменение на решението в частта, в която са присъдени разноски на противната страна. Затова правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на искането за изменение на решението в частта му за разноските, с което страната цели те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им (виж мотивите по т. 8 от ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС). Разгледано по същество, искането е основателно. С Решение №1260/12.02.2025 г. по административно дело №2094/2024 г. Върховният административен съд оставя в сила Решение № 128/03.11.2023 г., по адм. дело № 285/2022 г. на Административен съд – Ловеч. С провереното по реда на касационния контрол първоинстанционно решение е отменено издаденото от директора на Териториална дирекция Митница Варна Решение №32- 244408/21.07.2022 г. в частта по точка 1 и точка 2, с което са установени допълнителни задължения на „И.“ ЕООД за вносно мито в размер на 948,57 лв. и за ДДС в размер на 2086,85 лв. (общо 3 035.42 лв.). Директорът на Териториална дирекция Митница Варна е заявил, че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на евентуалност още в жалбата си. В писмените си становища от 29.05.2024 г. и от 10.01.2025 г. отново потвърждава това свое възражение и уточнява, че то има своето правно основание – чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Следователно съдът е сезиран с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, независимо от това, че не е обосновано. С решението е осъдена Агенция Митници с оглед разпоредбата на § 1, т. 6 ДР АПК да заплати на „И.“ ЕООД разноски за касационната инстанция в размер на 1 200 лв., представляващи договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските се дължат на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Не е налице спор в съдебната практика относно прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК субсидиарно във връзка с препращането в чл. 144 АПК. Когато е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да извърши преценка относно фактическата и правна сложност на спора при съобразяване с доказателствените факти, доказателствата и доказателствените средства, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Съдебна практика например, разрешаваща еднозначно основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен. Ако изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар (виж т. 3 от мотивите на ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС). Според т. 61 от Решение на СЕС от 25 януари 2024по дело C-438/22, ако установи, че наредбата, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба (чл. 78, ал. 5 ГПК), нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Това означава, че при преценка за несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на адвоката, съдът може да присъди по-нисък размер от определения в Наредба №1/2004. При материален интерес в размер на 3 035.42 лв. в чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8 от Наредба №1/2004 г. в приложимата й редакция (ДВ, бр. 88/2022) е определен минимален размер на адвокатското възнаграждение – 603.54 лв. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което дружеството е представлявано от упълномощения адвокат. Пълномощникът е изготвил и представил писмен отговор на касационната жалба. Спорът между страните не се характеризира с фактическата и правна сложност, обосноваваща заплащане на възнаграждение за предоставената адвокатска защита, което двукратно надвишава минималния размер. Освен това към момента на постановяване на решението по делото са налице множество други решения на Върховния административен съд по дела между същите страните, с еднакъв предмет и сходна фактическа обстановка. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за изменение на решението по адм. д. №2094/2024 г. в частта му за разноските чрез намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на „И.“ ЕООД, тъй като те не съответстват фактическата и правна сложност на делото. Поради това искането на директора на Териториална дирекция Митница Варна е основателно и следва да бъде уважено. Не следва да се присъжда по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от минимално определения. Според настоящия съдебен състав разноски в размер на 700 лв. съответстват на обема на предоставената от адвоката правна защита. Мотивиран така и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение