Решение № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г.
ВКСII гражданско отделение21.07.2009 г.докладчик Камелия Маринова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 134 от 16.06.2008 г., постановено по гр. д. № 188 по описа за 2008 г. на Окръжен съд - Т. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Т., че С. Д. П., ЕГН **********, П. Д. П., ЕГН ********** и Е. П. К., ЕГН **********, тримата от гр. Т., ул. "Т." № .. са собственици по наследство от Д. П. К., поч. 24.07.2003 г., а последния по давностно владение върху следния недвижим имот: лозе в местността "Д." в землището на гр. Т. с площ от 642 кв. м., представляващо имот № 7* по картата на възстановената собственост на местността, с граници/изток-имот № 7* на Й. С. Н., запад-имот № 7* на С. Р. П., север-полски път, юг-имот № 73626.173.772. П. решение, постановено на 1.04.2008 г. по гр. д. № 1730/2007 г. на Т. районен съд по реда на чл. 193 от ГПК, с което е уважен установителния иск за собственост по отношение на вилната сграда, е влязло в сила като необжалвано. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - 293 от ГПК. Образувано по касационна жалба на С. Д. П., П. Д. П. и Е. П. К. против решение № 134 от 16.06.2008 г., постановено по гр. д. № 188 по описа за 2008 г. на Окръжен съд - Т., с което е отхвърлен предявения от С. Д. П., П. Д. П. и Е. П. К. против О. Т. иск за признаване за установено, че ищците са собственици на земеделска земя: лозе общо от 0.6 дка, представляваща имот с № 7* при съответните граници по картата на възстановената собственост на местността "Д.", землището на гр. Т. К. са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон, поради което искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на предявения иск. Ответникът по касационната жалба О. Т. не изразява становище по същата. С определение № 141 от 17.11.2008 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречиво разрешаван правен въпрос, касаещ времето, през което е могла да тече придобивна давност по отношение на земеделски имот, представляващ частна общинска собственост. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касаторите и данните по делото, приема следното: Предмет на спора е земеделски имот, като ищците основават правата си на обстоятелството, че наследодателят им Д. П. К. е закупил и обработвал недвижим имот - лозе в местността "Д.", землището на гр. Т. с площ от 0.6 дка, придобит с писмени договор за покупко-продажба на 0.4 дка от 22.05.1972 г. и от 18.04.1984 г. за останалите 0.2 дка и въз основа на давностно владение; този имот не е заявяван и възстановяван от ОСЗ; в него има построена вила, за която са заплатени таксите за регистриране и узаконяване. Съдът е приел, че процесния земеделски имот съществува в реални граници и е отразен в кадастралната карта на местността, като в стопанския регистър на О. Т. се води на наследници на Д. П. К. От Протокол на комисия по ТПС в гр. Т. от 16.01.1962 г. е видно, че се блокира и причислява към ДПФ всичката земя и трайни насаждения в землището на гр. Т., собственост на частни земеделски стопани, като същата се предава за ползване от ТКЗС Т., а ТКЗС от своя страна следва да отдели и предаде за ползване по 1 дка лозе и до 0.5 дка празно място на ония собственици, които до сега са притежавали лозе и желаят в бъдеще да обработват и ползват такова в местностите "Д." и "Ч.". Проследена е нормативната уредба - чл. 29 от ЗСГ, в сила от 30.03.1973 г., съгласно който не се допуска придобиване по давност на недвижими имот, за които се е прилагал ЗРПВПВННИ, щом като давността не е изтекла до влизането му в сила на 30.03.1973 г., а с разпореждане № 1* от 1960 г. на МС, действието на същия се прилага и за недвижимите имоти в гр. Т. от 15.11.1960 г. и ограничението по ЗСПЗЗ , касаещо земеделска земя - чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, според което приобретателите на земеделска земя, която им е продадена или предоставена от земеделските стопанства, не могат да се позовават на давност - и е направен извод, че в периода 1973 - 1990 г. давност върху процесното лозе не е могла да тече, от 1997 г. давността е спряна от ЗСПЗЗ. Счетено е, че с оглед установения факт, че наличната земеделска земя в гр. Т. е причислена към ДПФ от 1962 г., разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗТСУ, влязъл в сила 1973 г. (недвижимите имоти, които са изключени от строителните граници на населеното място се включват в ДПФ, а когато се отнемат от кооперация - във фонд на ТКЗС), следва да се изложи и нормативната хронология относно давността и по отношение държавната собственост - чл. 2 от ЗС, редакция 1951 г. - държавната собственост е част от социалистическата собственост и според чл. 86 от ЗС давност върху нея не е текла. С промяната на редакцията на ЗС от 1990 г. се разделя собствеността на държавна и общинска като давност не е текла и за двата вида собственост до 1996 г. С влизане в сила на ЗДС и ЗОС през 1996 г. забраната за придобиване по давност е само за имоти публична държавна или общинска собственост.