Решение № 3064 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от „Халви-23“ ЕООД, чрез адв. Н. Панайотов от САК, срещу Решение № 26589/ 06.08.2025г по адм. д.№ 2196/ 2024г по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1040 - 21 – 768 от 21.12.2023 г. на директора на Териториално поделение (ТП) София - град на Националния осигурителен институт (НОИ). Поддържат се оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради бездействие на съда да установи всички факти от значение за правилното решаване на делото, довело до нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено Решение № 1040 - 21 – 768 от 21.12.2023 г. на директора на ТП София - град на НОИ. Ответникът - директор на ТП София - град на НОИ, чрез юрисконсулт Околска оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя писмени бележки и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1040 - 21 – 768 от 21.12.2023 г., на директора на ТП София - град на Националния осигурителен институт, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-21-1086 от 31.10.2023 г. на „Халви-23“ ЕООД срещу Разпореждане № РЖ-5-21-01429524 от 04.10.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл.110, ал. 3 КСО е разпоредено на дружеството-касатор да внесе сумата по Ревизионен акт за начет № РА-5-21-01403791 от 04.08.2023 г. в размер на 27559,54 лв, от които 22744,85 лв – главница и 4814,69 лв – лихва. От анализа на приетите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд приема за установено, че административното производство е образувано по повод проверка на Халви-23 ЕООД във връзка с прилагането на ПМС № 55/2020 г. и ПМС № 151/2020 г. и по получено писмо от ТД на НАП. Дружеството е одобрено от комисия по чл. 6 от ПМС № 151/03.07.2020 г. за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на Министерски съвет. За установяване посоченото в сигнала ръководителят на ТП на НОИ София – град е издал Заповед № ЗР-5-21-01362165 от 02.06.2023 г., с която е възложил извършването на частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на касатора за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., приключила с Ревизионен акт за начет (РАН) № РА-5-21-01403791 от 04.08.2023 г., анализ към него и справка № 1. Съгласно приложената справка № 1, за проверявания период оспорващият е получил средства от фонд „Безработица“ в общ размер на 22744,85 лв. В изготвения анализ е посочено, че от осигурителят „Халви-23“ ЕООД не са внесени осигурителни вноски за лицата, работещи на трудово правоотношение за ревизирания период. С РАН е определена за възстановяване на сумата на 27559,54 лв, от които 22744,85 лв – главница и 4814,69 лв – лихва. След проведена процедура по разглеждане на подаденото възражение срещу РАН ръководителят на контрола по разходите на ДОО е издал Разпореждане № РЖ-5-21-01429524 от 04.10.2023 г. за събиране на сумата по установения начет. Срещу това разпореждане жалбоподателят е депозирал жалба пред директора на ТП на НОИ София – град, който се е произнесъл по нея с процесното решение № 1040-21-768 от 21.12.2023 г. За да отхвърли подадената пред него жалба, съдът е достигнал до правни изводи, че оспореното пред него решение на Директора на ТП на НОИ София - град е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на разписаната процедура в Инструкция № 1 от 03.04.2017 г. за реда и начина за осъществяване на контролно – ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, които да обуславят отмяна на процесното решение и потвърденото с него разпореждане за събиране на сумите по РАН. Според съда разпореждането за събиране на сумите по РАН е мотивирано и правните и фактически основания за издаването му се съдържат в РАН и приложените към него анализ и справки. РАН е издаден след като е извършена проверка по разходите на ДОО, инициирана от органите на НАП. Осигурителят своевременно е запознат с анализа към РАН и е упражнил правото си да направи възражение по чл. 110, ал. 2 от КСО. В решението е прието, че имуществената отговорност на осигурителя правилно и законосъобразно е ангажирана по реда на чл. 110, ал.1, т. 1 от КСО със съставянето на РАН и издаването на разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на посочените в РАН суми.Въз основа на неоспоренето заключение на назначената в рамките на съдебното производство съдебно счетоводна експертиза,съдът е обосновал извод,че действително касаторът не е внесъл дължимите се суми за ДОО за запазване на заетостта на работниците и служителите и това не е станало поради обстоятелството, че не е изпълнено решение № 7934/30.12.2021г по адм. дело № 7206/2021г на АССГ, което се потвърждава категорично от експертното заключение. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждането на делото съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички възражения на касатора (поддържани и пред настоящата инстанция), на които е даден убедителен отрицателен отговор. По делото не е спорно, че „Халви-23“ ЕООД в качеството му на работодател е получило средства за запазване на заетостта на работници по реда на ПМС № 151 от 3 юли 2020 г. При извършена проверка е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 2, ал. 1 от ПМС № 151 от 3 юли 2020 г. да внесе дължимите осигурителни вноски за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., поради което следва да възстанови в пълен размер изплатените средства на бюджета на държавното обществено осигуряване за посочения период. Едно от предвидените в чл. 10, ал. 1 на ПМС № 151 от 3 юли 2020 г основания за възстановяване на получените от работодателя средства за запазване на заетостта е неизпълнението на задължението му по чл. 2 за внасяне на дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Според нормата на чл.10, ал.3 от подзаконовия нормативен акт невъзстановените средства по ал. 1 се установяват и събират по реда на чл. чл.110 от КСО. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Имуществената отговорност по чл. 110, ал.1, т.1 от КСО е обективна (безвиновна) и намира приложение единствено в осигурителните правоотношения. За прилагане на нормата законодателят изисква наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила за фондовете на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В конкретния случай е налице сочената причинна връзка. Работодателят „Халви-23“ ЕООД е получил средствата за запазване на заетостта по реда на ПМС, но не е изпълнил задължението си да внася дължимите осигурителни вноски с цел запазване на заетостта на работниците и служителите и в това се състои неправомерността на поведението му. Причинената щета е в размер на реално намаленото имущество на ДОО поради извършените плащания на ежемесечни средства за запазване на заетостта по силата на чл.1, ал.8, чл.1, ал.2 във връзка с чл.9, ал.2 от ПМС № 151/ 03.07.2020 г. в приложимата редакция (ДВ бр. 56 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) от фонд „Безработица“ на НОИ към работодателя. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е изпълнил задължението си служебно да изследва дали дружеството е било в обективна невъзможност да заплати задълженията си. Доколкото мерките по ПМС № 151 от 3 юли 2020 г. и отпуснатите средства са предвидени в такива размери, че всеки един средностатистически работодател да може да изпълнява вменените му императивно задължения във връзка с тях, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на обстоятелства, съставляващи обективна пречка за изпълнение. Досежно касационният довод, че първоинстанционният съд не е преценил силата на пресъдено нещо на решение № 7934/30.12.2021г по адм. дело № 7206/2021г на АССГ, настоящият състав приема следното :В изпълнение на посоченото решение на съда публичният изпълнител е издал разпореждане за неотложни плащания на дата 27.01.2022г със срок един месец,с което е дадена възможност на касатора да оперира със 70% от постъпилите по банковата му сметка средства за изплащане на трудови възнаграждения и за осигурителни вноски. По време на действие на това разпореждане обаче, видно от отговора на публичния изпълнител няма постъпили никакви суми за погасяване на задълженията. Това изключва постановяване на оспорения административен акт в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, както и твърдяното от касатора процесуално бездействие на Административен съд София град, който единствено е компетентен по установяване на фактите по аргумент от чл.220 от АПК. Предвид изложените съображения, като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София град е постановил правилен съдебен акт, за който не се установяват касационни основания за отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъдено да заплати на на НОИ/ §1 т.6 ДР на АПК/ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,12 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,