Определение № 430 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на [община], срещу определение от 22.10.2014г. по ч.гр.д.№8801/2013г. на Софийски градски съд, за потвърждаване на разпореждане от 01.03.2013г. по ч.гр.д.№2554/2013г. на Софийски районен съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Пред Връховния касационен съд, ОСГТК по реда на чл.128, ал.1 ЗСВ е образувано производство по тълк.д.№4/2013г., предмет на което /т.8/ е процесуалноправният въпрос: „кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване”. Поставеният правен въпрос е от значение за допустимостта на касационното производство, за което съдът следи служебно. С оглед на това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 ГПК до приключване на производството по тълкувателното дело. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.