Определение № 50101 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1467/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение №261072 от 24.03.2022 г. по в.гр.д.№7169/2020 г. на СГС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №67878 от 12.03.2020 г. по гр.д.№17344/2019 г. на СРС в частта, с която е признато за установено на основание чл.26 ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146 от ЗЗП, че клаузите на чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.23 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №НL36002/27.06.2008 г. са нищожни като неравноправни и „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на Г. С. Х. на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от 17 918.97 лв., надплатена сума поради валутна разлика за периода от 14.04.2014 г. до 14.03.2019 г. между швейцарски франк и лева по договор за кредит за покупка на недвижим имот №НL36002/27.06.2008 г., ведно със законната лихва от 25.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4437.15 швейцарски франка, представляваща платени под формата на възнаградителни лихви при начална липса на основание през периода от 14.04.2014 г. до 14.03.2019 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот №НL36002/27.06.2008 г., ведно със законната лихва от 25.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Подлежи ли на преценка за неравноправност клауза от договор за ипотечен банков кредит, определяща валутата на кредита и валутата, в която следва да се връщат погасителните вноски, която е част от основния предмет на договора за кредит и която е написана на ясен и разбираем език. 2. В хипотезата на банков кредит, сключен в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, по който цялата сума фактически е предоставена за ползване на кредитополучателя в лева, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит и по който задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута /швейцарски франкове/, счита ли се договорът сключен в националната валута на страната и в коя валута се дължи връщане на кредита. 3. Ако дължимата по договор за валутен банков кредит парична сума, която е предмет на предявената искова претенция, е уговорена в чуждестранна валута, може ли съдът да присъди нейната левова равностойност. 4. Когато договор за ипотечен банков кредит е сключен в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и е уговорено погасителните вноски да са в същата валута, при което потребителят може да избере да си набави необходимото количество чуждестранна валута не само от кредитодателя по договора – банката, а и от трето лице, неравноправна ли е договорната клауза за съгласие на потребителя с промяната на валутния курс, когато е избрал да си набави валута от банката – кредитодател по договора. 5. За сметка на коя страна е валутният риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева/евро, ако в договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят поема целият валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че кредитодателят поема риска при понижаване курса на валутата и означава ли това, че целият валутен иск се поема от кредитополучателя. 6. Налице ли е значително неравновесие между правата на кредитополучателя – потребител по договор за валутен банков кредит и правата на кредитодателя – банка, когато валутният риск от понижение на валутния курс на швейцарския франк спрямо лева/евро се поема от банката, а валутният риск от повишаване на този курс се поема от кредитополучателя, за който риск той изрично е предупреден в договора за банков кредит, т.е. налице ли е неравновесие между правата на кредитополучателя – потребител и кредитодателя – банка, когато валутният риск е разпределен между двете страни по договора за банков кредит. Спрямо първите три въпроса се поддържат селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация заявява становище за липса на сонования за допускане на касационно обжалване, евентуално за несонователност на жалбата. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с определение №418 от 13.02.2023 г. по в.гр.д.№418/2022 г. на САС е отправено преюдициално запитване, по което е образувано дело №С-117/2023 г. в Съда на ЕС, по следните въпроси: 1. Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл.3, §1 и т.1, б.„в“ от Приложението към чл.3, §3 на Директива 93/13/ЕИО национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутния риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага и 2. При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервна валута, в случай, че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута - чрез заверяване на „блокираната“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервна валута. Поставените в преюдициалното запитване въпроси са от значение за отговора на част от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси, респективно за изхода на процесния спор, поради което на основание чл.631, вр. чл.633 от ГПК производството по настоящето дело следва да бъде спряно до произнасянето на Съда на ЕС по дело №С-117/2023 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,