Определение № 12635 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Д. Ш.“ ООД, чрез адв. С. Бузгьова срещу определение № 12959/26.07.2024 г., постановено по адм. дело № 5436/2024 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С2948-0127265/08.05.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП и производството по делото е прекратено. Релевират се оплаквания, че указанията на съда за отстраняване нередовностите на жалбата не са редовно връчени, като сочи, че дружеството не е получавало съобщения по делото на съдебния адрес, посочен за кореспонденция, както и на адреса на управление. В тази връзка твърди, че дължимата държавна такса е заплатена и своевременно по реда на чл. 161 АПК е поискано възстановяване на срока за обжалване. За установяване на посочените твърдения, моли съда за назначаването на съдебно – графологична експертиза и прилага доказателства. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Д. Ш.“ ООД срещу ЗНПАМ № ФК-С2948-0127265/08.05.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – ресторант „Фу Ън Юен“, находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от дружеството и е забранен достъпът до него за срок от 30 дни. С разпореждане № 7178/03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 5436/2024 г., решаващият състав е оставил жалбата без движение и е дал указания на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 50 лева. Съобщението за разпореждането, изпратено на адреса на управление на дружеството е върнато с отбелязването, че по сведения на служител на „Мън Фу Юен“, офисът на „Д. Ш.“ ООД е на адрес – гр. София, [улица]. Изпратено е съобщение на посочения адрес и същото е получено от Д. Х. Л. на 02.07.2024 г., с посочване, че същият е управител на дружеството, При така установените факти, съдът е приел, че нередовностите на жалбата не са отстранени в указания 7 – дневен срок, изтичащ на 09.07.2024 г., вторник, присъствен ден и с определение № 12959/26.07.2024 г., на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, жалбата на „Д. Ш.“ ООД срещу посочената ЗНПАМ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Обжалваното определение е неправилно постановено. По силата на чл. 138, ал. 3 АПК доколкото не е предвидено друго в този кодекс, съдебните актове или книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 АПК. Съгласно чл. 137, ал. 2 АПК съобщенията до юридическите лица - организации по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК се връчват на посочения в производството пред административния орган електронен адрес, освен ако по делото не посочат друг електронен адрес. Предвид липсата на посочен електронен адрес, в случая са налице условията да се премине към изпълнение на процедурата по чл. 18а, ал. 7 - ал. 9 АПК, приложима на основание чл. 137, ал. 5 АПК. Така нормата на чл. 18а, ал. 8 АПК, разпорежда, че когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: 1. за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота; 2. за организации – ако са вписани в нормативно уреден регистър – на вписания в регистъра адрес. От данните по делото е видно, че „Д. Ш.“ ООД има вписано седалище и адрес на управление в Търговския регистър както следва: обл. София, общ. Столична, гр. София, р-н Витоша, [улица]. Така посоченият адрес е посетен, видно от доказателствата по делото, като представител на дружеството не е открит. При констатирано от връчителя обстоятелство, че офисът на дружеството се намира на [улица] гр. София, адресът, на който се намира и търговският обект, спрямо който е издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед, следващото съобщение е изпратено на посочения адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Настоящият състав счита, че разпореждане от 03.06.2024г. на първоинстанционния съд не е било връчено редовно, поради нарушаване на изискването на чл. 50, ал. 3 от ГПК относно лицата, на които съобщенията могат да бъдат връчени, за да се приеме връчването за редовно. За да е налице редовно съобщаване на процесното разпореждане, то е следвало да бъде връчено или на представляващия дружеството, в лицето на управителите У. Ш. или на друг негов служител или работник, който се съгласи да го приеме. Връчването на лицето Д. Х. Л., за който е отбелязано, че е управител на „Д. Ш.“ ООД, противно на данните в Търговския регистър, прави съобщаването нередовно. В тази насока твърдението в частната жалба, че разпореждането не е връчено на управителя на дружеството, се явява основателно. По изложените съображения не може да бъде прието за валидно връчено на частния жалбоподател разпореждане от 03.06.2024 г. на първоинстанционния съд, поради което и срокът за отстраняване на нередовностите не е започнал да тече. С частната жалба е представено платежно нареждане от 09.08.2024 г. за внесена държавна такса в размер на 50 лева по сметка на Административен съд, София - град, с което е отстранено несъответствието на жалбата с чл. 151, т. 3 АПК. За пълнота следва да се посочи, че основателно се поддържа възражение от частния жалбоподател, че при наличие на упълномощен адвокат, на основание чл. 39, ал. 1 ГПК съобщенията по делото трябва да се връчват на посочения от него адрес. Горното обаче не изключва възможността за лично уведомяване на страната, независимо от наличието на пълномощник по делото. В този смисъл определение № 1476/28.03.2024 г. на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 883/2024 г., III г. о., ГК и цитираната в него съдебна практика. В допълнение следва да се посочи, че по делото пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства за представителната власт на адв. С. Бузгьова, тъй като към подадената чрез нея първоинстанционна жалба не е приложено пълномощно. Предвид изложеното следва да се приеме, че нередовностите на оспорването са отстранени в срок, поради което определението, с което жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение