Определение № 5382 от 22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба от Главен инспектор в регионален инспекторат Бургас на ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата срещу определение № 3243/07.04.2025 г., постановено по адм. д. № 404/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Претендира отмяната на обжалваното определение. Ответникът – Г. Г. К., в писмен отговор оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Бургас е спрял допуснатото предварително изпълнение на Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл.22 и 23 от ЗАНН и чл.192, ал.1, т.2, б."а" от Закона за културното наследство с изх. № 33-00-646 от 14.01.2025г. на арх. М. С. - гл. инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата и А. К. - гл. инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата. За да достигне до този резултат, АСБ е приел, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение, доколко са налице предпоставките, обуславящи извода, че предварителното изпълнение ще причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да обосновават основания за касираното му. Безспорно по делото е, че Г. Г. К. е собственик на имот със статут на единична недвижима културна ценност. В приложимата специална норма на чл. 192, ал. 3 от ЗКН, е предвидено предварително изпълнение на принудителните административни мерки, освен ако съдът разпореди друго. Законодателят е преценил, че с оглед интензитета на регулираните обществени отношения, при налагане на принудителна административна мярка, обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 от АПК се презумират. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, предварителното им изпълнение може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Същият обуславя основателността на искането от конкретната преценка за възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдът може да допусне спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставен на обществения интерес и да го преодолее, или когато докаже наличието на засягане на свой интерес, който да е равен по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 АПК. Ето защо в производството по чл. 166, ал. 2 АПК доказателствената тежест лежи върху молителя, който трябва да посочи факти и обстоятелства, поради които предварителното изпълнение действа негативно върху субективните му права и интереси, като това въздействие е в исканата от закона значителна степен и което би довело до трудно поправима вреда. Нормата, от друга страна, изисква съдът да провери дали с предварителното изпълнение няма да бъдат преминати рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия. В случая следва да се съобразят водещите мотиви на ТР № 5/08.09.2009г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС относно целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране, подчинени на принципа за съразмерност, а именно – „административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава”. Следва да се съобрази в случая задължителното прилагане на ТР № 5/08.09.2009г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС, а именно, че „Допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт”. Принудителното изпълнение в случая няма да защити държавните интереси от вредно въздействие, каквито са целите на това изпълнение, а напротив "би могло да причини" значителни вреди на жалбоподателя, който e ангажиран с множество задължения, който са обусловени със срок за тяхното изпълнение, същите са скрепени и със налагане на санкции в случай на неизпълнение им, а за изпълнението на вменените задължения жалбоподателя ще разходи значителни средства. Правилно съдът е приел, че разпореждането за налагане на ПАМ се основава на разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗКН, съгласно която при упражняване на контролната си дейност инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по ЗКН, както и за отстраняване на вредните последици от тях. Видно е, че наложената ПАМ е свързана със спазване на срокове и влече след себе си отговорност с налагане на имуществена отговорност - глоби при неизпълнение на дадените предписания. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 228б ЗКН, според която при неизпълнение на приложена принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, нарушителят се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. - за физическо лице. Във връзка с изложеното настоящият състав счита, че при неизпълнение в срок на ПАМ жалбоподателят носи административно - наказателна и наказателна отговорност, а изпълнението на предписаните мерки е свързано със заплащането на значителни разходи за изготвянето на инвестиционни проекти, които при отмяна на ПАМ ще останат за негова сметка. В този смисъл, съдът от първата инстанция е направил правилен извод, че предварителното изпълнение ще причини значителни и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК на ответника в настоящото производство. Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е преценил, че са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение